Решение № 95 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 744/2009 г.

Решение № 95 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 744/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. З., приподписана от адвокат Е, против решение № 628 от 30.03.2009 г., постановено по гр. д. № 822 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 2.06.2007 г. по гр. д. № 868 от 2007 г. на Районен съд Р. за отхвърляне на предявения от П. И. З. против О. с. "З" гр. Р. иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото му като собственик по наследство и давностно владение да възстанови нива от 4.2 дка в местността "С", землището на гр. Р., при посочени съседи. Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и за неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск. Ответниците по касационната жалба Община Р. и О. с. "З" гр. Р. не са изразили становище по същата. С определение № 906 от 1.10.2009 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради необходимост от тълкуване на нормата на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ относно въпроса кои документи съставляват "други писмени доказателства". Въпросът е поставен с оглед изводите на съда, че липсват писмени доказателства по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ /т. е. такива, които поначало са годни да удостоверят собственически права - нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 9.09.1944 г., протоколи за извършени съдебни ли доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и пр./, тъй като представения на лист 3 от делото писмен документ, в който наследодателят е посочен като собственик на нива в местността "С" от 4.130 дка, не е ясно какъв документ е, а представената скица от карта на воден синдикат "Е" на лист 11 от делото не е установено за коя местност се отнася и съответно е счетено, че липсват писмени доказателства, че имота е придобит от наследодателя на ищеца или е придобит лично от него на основание присъединяване на давностно владение. В административната процедура по възстановяване правото на собственост са въведени специални правила за установяване притежаването на даден имот, възстановяването на собствеността върху който се претендира. В отклонение от общите правила, че правото на собственост се доказва с писмен акт, отговарящ на изискванията за форма при деривативните основания или констатиращ притежанието на права при оригинерно основание, чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ дава възможност доказването да се извърши и с други документи - протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване и др. писмени доказателства. В исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е въведено изискване за доказване на собствеността само с писмени доказателства, като изрично са изключени писмените декларации и/или свидетелските показания. Доколкото целта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята с оглед последващо реализиране на възстановяването на собствеността по административен ред, то следва, че и в исковото производство са допустими всички писмени доказателства, които са допустими и пред органа по поземлена собственост. Такова доказателство е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес, независимо дали се касае да деклариране на имоти с оглед задължението за заплащане на поземлен данък или вписването им в емлячен регистър или възпроизвеждащ съдържанието на такъв документ, каквито са самите емлячни регистри и данъчни картони, както и документи създадени от трети лица с оглед нуждите им или в изпълнение на законово задължение, какъвто е картата на воден синдикат "Е", щом в него достатъчно ясно е отразено, че се касае за право на собственост върху конкретен имот, който е достатъчно индивидуализиран по площ и местонахождение. С оглед изложеното следва, че извода на въззивния съд, че липсват писмени доказателства за собствеността, е направен в противоречие с материалния закон. В представеното копие от кадастрална карта на В. синдикат "Е"-гр. Разлог от 1940-1945 г., кадастрален лист 32, имот с № 8699а е отразен с площ от 4200 кв. м. и граници имоти № 8*9б, 8715, 8715а, 8715б, 8711а и 8682. За част от имотите върху картата са нанесени имена на собственици. В приложения на лист 3 от първоинстанционното производство документ е посочено, че същия е към кадастрален лист № 32 и в него са отразени имоти от № 8* до № 8710б и като собственик на имот № 8699а - нива в местността "С" е записан И. П. З., а на съседния имот № 8* П. А., чието име е нанесено и върху кадастралния план. Посочените два документа - кадастрална карта на В. синдикат "Е"-гр. Разлог от 1940-1945 г., кадастрален лист 32 и списък към нея - съставляват "други писмени документи" по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и са годно доказателствено средство в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като в случая удостоверяват притежаваното от наследодателя на ищеца право на собственост върху процесния имот към момента на коопериране на земята. В обобщение въззивното решение в атакуваната му част е постановено при съществено нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), довело до неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение