Определение № 2470 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв.Ц. Д. като пълномощник на Х. Г. Х. с искане за изменение на постановеното по делото определение №.735/20.02.24 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Твърди се, че присъдените такива - 1320лв. за адвокатско възнаграждение, са прекомерни, и се претендира намаляването им. Ответната страна „Електроразпределение Север“АД оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Касае се за спор, който не се отличава с голяма правна и фактическа сложност. Налице е формирана задължителна практика, а защитата се изразява само в изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване-без явяване в открито съдебно заседание. Предвид изложеното и като се има предвид интереса, а от друга страна обстоятелството, че се касае до защита пред последна инстанция, предприета с обоснован отговор на касационната жалба и изложението /изготвен на 13стр., вкл. по формулираните 13въпроса в изложението на касатора/, и при съобразяване на реш. на СЕС, ІІс., от 25.01.24 по дело C 438/22 /съгласно което посочените в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа/, на „Електроразпределение Север“АД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, намалени до размер на 800лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, ВКС, състав на ІV ГО,