Определение № 355 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1265/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молби от страна на [община] и на [фирма] –гр. София за допълване по реда на чл.248 ГПК В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение № 138/09.10.2014 на ВКС, Второ т.о. по т.д. 1265/14, с което е прекратено производството по молба на Г. Е. –София по чл.304 ГПК срещу [фирма] и [община]. Ответникът по молбите по чл. 248 от ГПК Г. Е. изразява писмено становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл. 81 ГПК със всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такива искания относно договорените възнаграждения за процесуално представителство по делото са направени своевременно и от двамата молители в отговорите им на молбата за отмяна на Г. Е.. В задължителната практика на ВКС: ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че на присъждане като разноски подлежи само реално платено адвокатско възнаграждение, а не договореното такова. В т.1 е прието, че при уговорено плащане на възнаграждение на адвокат по банков път, това следва да се установи от съответните банкови документи, а при плащане в брой-достатъчно е това да бъде отразено в самия договор за правна помощ. По отношение на общодоговореното възнаграждение на молителя [фирма]-София, от двата договора за правна помощ се установява, че една част от уговореното възнаграждение за процесуалния представител адв. З., сумата от 14 000 лева е платена в брой/отбелязано в самия договор/, а допълнително договореното 6500 лева по банков път/ приложено платежно нареждане/. Нито законът, нито съдебната практика поставят условие договорът за правна помощ сключен с адвокат да е на бланка от кочан, издаден от АК под страх от нищожност или като недостатък на форма за доказване. Следователно молбата на [фирма] се явява основателна. В приложения от страна на [община] договор за правна помощ липсва изрично отбелязване на факта на плащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3600 лева/ графата „плащане” е празна/, поради което и молбата на тази страна за присъждане на разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение е неоснователна. Мотивиран от горното ВКС, Второ т.о.