Решение № 1014 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г.

Решение № 1014 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. У. от с. Б. срещу решение № 522 от 28.10.2008 г. по гр. дело № 652/2008 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 130 от 4.08.2008 г. по гр.д. № 115/2008 г. на Девински районен съд и П. Г. от АК Пловдив по същество е отхвърлен иска за обезщетение поради оставане без работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за шестмесечен период след уволнението. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалните задължения на съда, при неправилно прилагане на доказателствените правила с оглед обстоятелството, че основанието на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ е подлежало на установяване след завеждане на исковата претенция. Ответникът в касационното производство "Д. Г. с. " с. Бориво не е заявил отговор С определение № 211 от 4.03.2009 г. състав на III г.о на ВКС е допуснал частично до разглеждане касационната жалба на Е. А. У., при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалния въпрос за пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него, при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ, считано от уволнението, чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ще настъпи за ищеца в хода на делото. Със същото определение Върховен касационен съд не е допуснал докасационно разглеждане жалбата на "Д. Г. с." с. Бориво и в останалата част решение № 522 от 28.10.2008 г. по гр. дело № 652/2008 г. на Смолянски окръжен съд е влязло в сила. Жалбата на касатора Е. А. У. е по същество основателна. Характеристиката на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа след уволнението, като обусловен иск спрямо този за отмяна на същото уволнение, процесуално предпоставя обективното съединяване за общо разглеждане на различни по естеството си претенции в рамките на трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 310, т. 1 от ГПК . Кратките срокове в Кодекса на труда относно исковете за защита при незаконно уволнение, както и зададената с нормата на чл. 344, ал. 1 от КТ вр чл. 317 вр чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане на различни по своето материалноправно естество претенции в рамките на съдебния спор в бързо производство, налагат съобразяването с една особеност на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от шест месеца за напред, преди още свързаните с основанието на иска обстоятелствени факти да са настъпили при подаване на исковата молба. Това поставя въпрос за действията на съда по реда на чл. 146, ал. 1 вр. ал. 3 от ГПК, чл. 148 от ГПК, чл. 159, ал. 1 от ГПК, както и за активността на ищеца по този иск, с оглед на доказването на факта, че е без работа, като едно подлежащо на установяване обективно състояние в хода на процеса, в условията на стриктните, ограничителни доказателствени правила на чл. 147, т. 1, 159 и чл. 266 от ГПК . Както производството пред първостепенния съд, така и въззивното производство, в настоящия случай са приключили преди да изтече заявения с иска шестмесечен период на обезщетението. В първа инстанция ищецът е ангажирал издадено му от Бюро по труда писмено доказателство, свидетелстващо за принудителна безработица до датата на издаването му (15.07.2008 г.), която дата е последваща спрямо първото по делото заседание (проведено на 10.07.2008 г.) и следващото заседание, отложено без да е проведено. Решаващо съображение за отхвърляне на иска от въззивния съд е преклудирането на възможността да се сочат доказателства след първото съдебно заседание, ако страната не даде на съда изрична и конкретна обосновка за случай на допустимост при нововъзникнали обстоятелства. Разбирането на въззивния съд във връзка с допустимостта на приетото от първостепенния съд писмено доказателство с оглед срока на представянето му по конкретното дело, както и разбирането на този съд за служебната му роля в доказателствения процес относно обстоятелствата по основанието на иска, настъпили след подаването на въззивната жалба, са неправилни. В случай, за който периодът на претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ като материално основание на този иск се формира в хода на делото, първостепенният съд правилно е процедирал, давайки както указание, така и възможност на ищеца по смисъла на чл. 146, ал. 3 от ГПК да представи доказателствата си за релевантните факти до приключване на устните състезания. Въззивният съд неправилно е отрекъл тази възможност и с това е злепоставил защитата на ищеца. Обстоятелства по основанието на иска, които са настъпили след провеждане на заседанието по чл. 143 от ГПК, не могат да бъдат преклудирани от него, нито за тях е необходимо ищецът да поддържа отделно, последващо твърдение и обосновка като нововъзникнало обстоятелство с оглед указанията, дадени му веднъж в доклада по чл. 146 от ГПК. Неправилни са, на следващо място, процесуалните действия на въззивният съд по подготовката на неговото заседание, с оглед предмета на въззивното обжалване и поставените в тази инстанция въпроси за разрешаване. След като ответникът по иска е обжалвал постановеното решение с довод за недопустимост по целия спорен предмет, предвид че иска по чл. 225, ал. 1 от КТ е бил изцяло уважен от районния съд за период от шест месеца след уволнението, считано за напред, при теза на жалбоподателя, че този иск евентуално е следвало да се разгледа (и отхвърли) за шест месеца от уволнението, считано назад; след като е приел исковата молба за нередовна по отношение на периода на претенцията, постановявайки в заседанието по чл. 267, ал. 1 от ГПК оставянето й без движение, въззивният съд е следвало да съобрази, че след изисканото от него уточнение на иска (виж молба - допълнение от 7.10.2008 г.), се е поставил в положението на първоинстанционен съд. Уточнението, дадено от ищеца, е компрометирало оплакванията по въззивната жалба за произнасяне свръх петитум, но е компрометирало и защитата на ищеца по ангажиране на доказателства за периода, предмет на иска. Уточнението на претенцията, прието от въззивния съд, формално е следвало да бъде преценено от същия съд по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 146, ал. 2 от ГПК, предвид прилагането на правилата за първо инстанционното производство съгласно нормата на чл. 273 от ГПК . Наред с това се касае за процес, при който основанието на иска се формира за периода на въззивно обжалване включително и това е следвало да доведе до прилагане на доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпилите факти - оставане на ищеца без работа за последващия период. Макар определението на въззивния съд в закрито заседание от 30.09.2008 г. да е съдържало общото указание до касатора, че може да представи "нововъзникнали доказателства" във връзка с оставането си без работа, исковата молба е оставена без движение със същото определение и не е станало ясно какво подлежи на доказване и за кои обстоятелства решаващият съд приема, че страната не сочи доказателства. Това не е изяснено и в съдебно заседание Ето защо, като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до обжалване част, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ С оглед указаните процесуални действия в тази част и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който при новото разглеждане да делото да се произнесе и по разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.