Определение № 8251 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5607/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Х. Г. А. от гр.Варна, чрез адв.Генчева, срещу Определение № 3422 от 25.03.2026 г. по адм. д. № 3780/2025 г. на Върховния административен съд, с което, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Х. А. срещу Заповед № РД-02-15-15 от 07.02.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на Общ устройствен план на Община Аксаково, в частта относно собствения ? поземлен имот с идентификатор 32278.79.13 по КККР (номер по предходен план 079013) на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „АРАБ МЕЗАРЛА“, целият с площ от 8.692 дка и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на чл.127, ал.12 и ал.13 ЗУТ. Аргументира се теза, че съдът е излязъл извън рамките на дължимата преценка за допустимост, тъй като е направил категорични изводи относно липсата на каквото и да е засягане от оспорения акт, с което на практика е разрешил спора по същество. Подчертава се, че отказът да се признае правен интерес в тази хипотеза води до недопустим резултат, при който собственикът остава лишен от съдебна защита срещу административен акт, който, макар и формално да не въвежда ограничения, на практика блокира упражняването на правото му на застрояване. Посочва в тази връзка, че към момента на одобряване на общия устройствен план /ОУП/, жалбоподателката вече е предприела последователни действия по реализация на действащия ПУП, вкл. съгласувателни процедури и снабдяване с административни актове, които формират обосновани и защитими правни очаквания за осъществяване на предвиденото застрояване. При наличие на действащ подробен устройствен план /ПУП/ и конкретно инвестиционно намерентие, правният интерес не може да бъде отречен без да се обезмисли самата функция на съдебния контрол. Поради тези съображения моли съда да отмени Определение № 3422 от 25.03.2026 г. по адм. д. № 3780/2025 г. на Върховния административен съд и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът- министърът на регионалното развитие и благоустройството, при редовно уведомяване, чрез процесуалния си представител юрк. Любенов, не ангажира становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, тричленен състав на ВАС е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството в оспорената й част, поради това, че не попада в кръга на лицата, за които законът е предвидил активна процесуална легитимация за оспорване на ОУП. Приел е, че съобразно чл. 127, ал. 12 ЗУТ, лицата, които имат право да оспорват ОУП, са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а съобразно ал. 13 на тази разпоредба непосредствено засегнати са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична общинска или държавна собственост, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси. Посочил е, че жалбоподателката се легитимира като собственик на имота по отношение на който се оспорва заповедта – ПИ с идентификатор 32278.79.13 по КККР на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „АРАБ МЕЗАРЛА“, целият с площ от 8.692 дка, с издадена скица № 15-850917/ 20.08.2024 г., за който има действащ ПУП, одобрен със Заповед № 142/ 02.02.2009 г. на кмета на Община Аксаково, с трайно предназначение – земеделска земя, НТП – нива. Приел е и че с ОУПО Аксаково не се променят предвижданията на ПУП – ПЗ за имота, поради което невключването му в урбанизирана територия не обосновава правен интерес по смисъла на чл. 127, ал. 12, във връзка с ал. 13 от ЗУТ за оспорване изменение на ОУП. Видно от заключението на вещото лице, ПУП е отразен в ОУП, като е отбелязано предназначението му „за обществено обслужване“, но имотът не е с предвидено изграждане на обект – публична собственост на държавата или общината, поради което е преценил, че като лице, което не е непосредствено засегнато по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, жалбоподателката няма активна легитимация да оспорва заповедта, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При правилното приложение на закона тричленният състав на ВАС е приел, че жалбоподателката не е от кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на оспорване на ОУП. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 127, ал. 12, във връзка с ал. 13 ЗУТ, който е специалният закон, очертаващ кръга от лицата, които са непосредствено засегнати от приемане и изменение на ОУП и за които е налице правен интерес от оспорването му. В съответствие със събраните доказателства и приетата съдебно- техническа експертиза, съдът е достигнал до извод, че макар и собственичка на процесния имот, засегнат от одобрения ОУП, за Х. А. не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството поради това, че не попада в кръга на лицата, за които специалната разпоредба на чл. 127, ал. 13 ЗУТ предвижда активна процесуална легитимация за обжалване на ОУП. Според чл. 127, ал. 12 ЗУТ, общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародване на одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. В ал. 13 на същата разпоредба е определено кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП. Това са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В случая жалбоподателката се легитимира като собственик на поземлен имот, който е засегнат от одобрения проект за ОУП, с което е изпълнена първата предпоставка, но не е налице другата кумулативна предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване според правилото на чл.127, ал.13 АПК, тъй като не е предвидено изграждане на обект - публична собственост на държавата или общината, или за него не се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси. Предвид изложеното, Х. А. не е сред лицата, непосредствено засегнати от Заповед № РД-02-15-15/07.02.2025 г. и за нея не е налице правен интерес от оспорването й. Съдът е съобразил волята на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, с която е определен по - ограничен кръг лица с признато право на оспорване на ОУП. Изброяването на засегнатите имоти, чиито собственици разполагат с активна процесуална легитимация е изчерпателно и не може да се тълкува разширително. В този смисъл е трайно установената практика на касационната инстанция. По изложените съображения, оспореното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия