Решение № 10 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 32/2010 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал.5, вр. ал.4, т.3 НПК. В срок е постъпила частна жалба от осъдения М. А. М. срещу разпореждане от 09.12.09 год. по ВНОХД № 604/09 год. на Русенския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение № 192 от 13.11.09 год., постановено по въззивното делото. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт. Прокурорът дава становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на прокурора и разпоредбата на чл. 351, ал.4, т.3, вр. чл. 346, т.2 НПК, намира следното: М. е осъден с присъда № 181 от 08.09.09 год. по НОХД № 3071/08 год. на Русенския районен съд, изменена с цитираното решение на окръжния съд, като е намалено наложеното му наказание от пет на четири години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата обжалвана част. По силата на чл. 346, т.2 НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани единствено новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК. По аргумент за противното решението на окръжния съд като въззивна инстанция, с което е изменена първоинстанционната присъда, не подлежи на касационна проверка. При тези съображения атакуваното разпореждане е законосъобразно, поради което частната жалба на М. следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 351, ал.5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,