Определение № 553 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 450/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на Т. Т. Х. и Б. Ф. Н., чрез процесуален пълномощник, против определение № 10061/22.11.2022 г. по в. гр. д. № 2047/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14-ти състав, с което на основание чл. 248 ГПК и съобразно изхода от спора е допълнено постановеното по делото решение № 10068/21.06.2022 г., като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на НББАЗ сумата от 10 872 лв. – разноски за въззивната инстанция. Оплакванията в частната жалба са, че определение № 10061/22.11.2022 г. е незаконосъобразно, тъй като разноските, сторени от Бюрото, се възстановяват (реинбурсират) изцяло от чуждия застраховател, респ. чуждия Гаранционен фонд или приравнения му национален орган, поради което присъждането им в процеса води до двукратното им възстановяване и съответно до обогатяване на НББАЗ. По тези съображения се претендира отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба, като поддържа, че доводите в нея са неотносими към отговорността на страната за разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдебният състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира следното: Частната жалба е допустима - изхожда от легитимирани лица, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съдът споделя доводите на Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ за липса на връзка между начина за възстановяване на разходите на Бюрото в съответствие с Вътрешните правила на Съвета на бюрата и отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, която е обективна, касае насрещната страна по спора и е поставена в резултат от изхода на делото. В частната жалба липсват оплаквания за нарушение на приложимите правила на ГПК относно присъждането на разноски или за необоснованост при постановяване на обжалвания акт, а и от данните по делото се установява, че ответникът своевременно е претендирал заплащане на съдебно-деловодните разноски, доказал е тяхното извършване по надлежния ред и в срок е предявил искането си по чл. 248 ГПК, поради което и същото правилно е било уважено от въззивния съд. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение