Решение № 7820 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на В. И. Т. от гр.София, подадена чрез адв. Ц. Тодорова, против решение № 40 от 19.01.2026 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект „Жп линия Видин-София“, участък Видин-Медковец от Проект „Проектиране на строителството на железопътна линия Видин-София:Актуализация на проекта и подготовка на железопътен участък Видин-София, в землищата на гр.Брусарци, с.Княжева махала и с.Дъбова махала, общ.Брусарци, обл.Монтана. С жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят поддържа неправилност на решението на МС само по отношение на определеното му парично обезщетение за отчуждените му три урегулирани поземлени имоти - поземлен имот с идентификатор 06570.26.565 по КККР с площ за отчуждаване 1746 кв.м., поземлен имот с идентификатор 06570.26.566 по КККР с площ за отчуждаване 560 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 06570.26.569 по КККР с площ за отчуждаване 1393 кв.м., трите находящи се в землището на гр. Брусарци, общ. Брусарци. като твърди, че определената цена е силно занижена и не отговаря на пазарните стойности. Иска изменение на обжалвания акт в атакуваната му част, като бъде увеличен размера на обезщетението за процесните имоти. Ответната страна – Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и ДП“Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба. Считат решението на Министерски съвет на Република България, в обжалваната му част, за правилно и искат да бъде оставено в сила. Претендират юрисконсултско възнаграждение от името на страните, които представляват. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС и против акт, подлежащ на съдебен контрол. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол пред настоящата съдебна инстанция е решение № 40 от 19.01.2026 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект „Жп линия Видин-София“, участък Видин-Медковец от Проект „Проектиране на строителството на железопътна линия Видин-София:Актуализация на проекта и подготовка на железопътен участък Видин-София, в землищата на гр.Брусарци, с.Княжева махала и с.Дъбова махала, общ.Брусарци, обл.Монтана. Три от имотите, предвидени за отчуждаване - поземлен имот с идентификатор 06570.26.565 по КККР с площ за отчуждаване 1746 кв.м., поземлен имот с идентификатор 06570.26.566 по КККР с площ за отчуждаване 560 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 06570.26.569 по КККР с площ за отчуждаване 1393 кв.м., всичките находящи се в землището на гр. Брусарци, общ. Брусарци и които са собственост П. И. Г., чийто наследник е жалбоподателя. Предвидена е стойност за обезщетяване за трите имота в размер на общо на 6474 лева. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. В случая не е спорно, че обектът, за чието изграждане се извършва отчуждаването, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/ и подробен устройствен план-план за регулация и застрояване, одобрени с влезли в сила заповед № РД-02-15-119 от 3 август 2023 г., РД-02-15-174 от 7 декември 2023 г. и РД-02-15-120 от 4 август 2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и че процесните ПИ с идентификатори 06570.26.565, 06570.26.566 и 06570.26.569, всички находящи се в землището на гр. Брусарци, общ. Брусарци, попадат в границите на територията, подлежаща на отчуждаване. Оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на установената форма. Решението отговаря на императивните изисквания на чл. 34б ЗДС – в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждават имотите, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото парично обезщетение и собствениците на всеки от имотите, съгласно Приложение към т. 1 от решението, неразделна част от същото. Спазени са административнопроизводствените правила, разписани в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Размерът на паричното обезщетение е определен в съответствие с оценителски доклад, изготвен от лицензиран оценител на имоти. С определение от 20.04.2026 г. е назначено вещо лице, което да изготви заключение с отговор на поставените от страните в производството въпроси, свързани с предмета на делото. С оглед на поставените задачи вещото лице е изготвило подробна и мотивирана експертна оценка, като е заключило, че стойността на равностойното обезщетение е определена в по-нисък размер, при положение, че бъде приложена действащата редакция на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи(изм. и доп., бр. 65 от 8.08.2025 г., в сила от 8.08.2025 г.) и по- висок размер, ако бъде приложена предходната редакция на Наредбата. В проведеното пред ВАС на 17.06.2026г. открито съдебно заседание, вещото лице, с оглед новопредставените доказателства по делото - Акт № 988 за категоризиране на процесните земеделски земи от 10.02.2022 г., издаден от областна дирекция „Земеделие“, гр. Монтана към Министерство на земеделието и храните и удостоверение за поливност, касаещо процесните земеделски земи с изх.№ 2601 от 22.12.2021 г. от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Мизия, е счело, че следва да коригира вече изготвеното от него заключение. Експертът е посочил, че при условие, че земята в процесните имоти е десета категория, то параметрите, които се получават са доста по-различни. Вещото лице е посочило, че е извършило пресмятане и е представило допълнение – корекция към експертизата, съобразно приетите доказателства за поливността на процесните недвижими имоти. След корекцията на експертизата, стойностите, които се получават като размер на равностойно обезщетение и за трите имота, са драстично по-ниски отколкото в административната оценка - в административната оценка е около едно евро на квадратен метър или хиляда евро на декар, докато в настоящия случай, след изменението на наредбата и повишаване на първоначалните коефициенти за категория на земята, се получава 130 евро на декар (сто и тридесет евро), или близо шест пъти по-ниска стойност. При тази фактическа установеност, настоящият състав приема подадената от В. И. Т. жалба за неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 34б, ал. 1 ЗДС, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обезщетението за отчуждаваните имоти е определено в съответствие с материалния закон – при правилно приложение на посочени по-горе разпоредби от Закона за държавната собственост. Неоснователно жалбоподателят оспорва определения размер на обезщетение, като счита, че същото не е равностойно, не е справедливо и не отговаря на пазарните стойности. При съобразяване на критериите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, буква "в" ДР ЗДС и Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи(изм. и доп., бр. 65 от 8.08.2025 г., в сила от 8.08.2025 г.), съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допусната СТЕ, при направената от него корекция, след уточняване на категорията на земята и поливността на процесните имоти, според което размерът на равностойното парично обезщетение, което се полага за отчуждаваните три имота е шест пъти по-ниско от вече определеното в административната оценка. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци и оспорването следва да бъде отхвърлено. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника и на заинтересованите страни своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102,26 евро с равностойност от 200 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,