Определение № 12026 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД и „МД ГРУП 2021“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение № 23986/18.11.2024г. постановено по адм. дело № 3361/2024г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на Й. К. Н. срещу Заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ на Й. К. Н. е наредено да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект: „Павилион за търговска дейност“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1930.234 по КККР на гр. София – частна собственост, УПИ X-234, кв. 226, м. „Павлово – Бъкстон“, с административен адрес: гр. София, [улица]. Молбата е с правно основание чл. 245 от АПК. Молителите обосновават искането си с факта, че „МД ГРУП 2021“ ЕООД е собственик на преместваемия обект, а „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД осъществява търговска дейност в наредения за премахване павилион. Дружествата, чрез представляващите ги лица били узнали за заповедта на 4.8.2025г. и не били участвали както в административното производство, приключило с издаване на посочената заповед, така и в развилото се съдебно производство по оспорването на заповедта. Дружествата-молители искат съдебното решение да бъде отменено и производството по обжалване на заповедта да бъде върнато за ново разглеждане, което да бъде проведено с тяхно участието. С молбата е заявено и особено искане да бъде спряно производството по принудително изпълнение на описаната по-горе заповед. Ответникът – главен архитект на Столична община, в писмено възражение оспорва молбата, счита същото за неоснователна, излага съображения в подкрепа на тази своя теза. Моли отхвърляне на молбата и присъждане на разноски. Върховният административен съд определя искането като недопустимо. Съображенията за това са следните. Както бе посочено по-горе със заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ на Й. К. Н. е наредено да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект: „Павилион за търговска дейност“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1930.234 по КККР на гр. София. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд – София град е отхвърлил оспорването на Й. Н. срещу посочената заповед. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Следователно искането би било допустимо само когато решението има сила на пресъдено нещо спрямо третото лице, неблагоприятно е за него и лицето е имало право на гарантирано участие в производството. Преценката относно правото на искане за отмяна от трето лице се извършва съобразно субективните предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение. Според чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на друго лице – Й. Н., против горепосочената заповед, т.е. актът не се отменя или изменя. Поради това решението, чиято отмяна се иска, няма сила на пресъдено нещо и не разпростира своите правни последици по отношения на правната сфера на търговските дружества – молители в настоящото производство. Тези търговски дружества, не са имали и гарантирано право на участие в съдебния процес развил се по адм. дело № 3361/2024г. по описа на Административен съд София град. Следователно молбата за отмяна е недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. /в този смисъл определенията на ВАС по АД № 5894/2023г., АД № 4164/2022г., АД № 1285/2013г., АД 8014/2012г., АД 14955/2010г. и други/ Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД и „МД ГРУП 2021“ ЕООД не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 245 и сл. от АПК, тъй като молителите, в случай, че докажат активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване, могат да оспорват административния акт на собствено основание, без да е възможно на това оспорване да бъде противопоставено възражение за пресъдено нещо. С оглед оставянето без разглеждане на молбата за отмяна, следва да бъде оставено без разглеждане и искането за спиране на производството по принудително изпълнение на заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община. С оглед този изход на спора, съдът намира, че претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена в размер 100,- лева. Предвид изложеното, Върховния административен съд, състав на второ отделение