Определение № 169 от 02.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 722/2010 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 4354/09.05.2011 г. на Национална агенция за приходите за изменение на определение № 252 от 15.04.2011 г. по т.д.№ 722/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. с искане да й присъдено юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции съобразно изхода на делото общо в размер на 1 350 лв. Развити са съображения, че присъденото й от инстанциите по същество юрисконсултско възнаграждение не е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е частично допустима и по същество неоснователна в тази й част. С определението, чието изменение се иска по реда на чл.248 ГПК, настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното от Национална агенция по приходите решение № 114 от 17.02.2010 г. по т.д.№ 1521/2008 г. на Софийски апелативен съд. При това положение и съобразно правилото на чл.78 ГПК юрисконсултско възнаграждение не се следва, а направените от страната разноски остават за нейна сметка. В останалата част молбата е процесуално недопустима. Когато касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество, какъвто е разглеждания случай, извън правомощията на настоящата инстанция е да пререшава въпроса за отговорността за разноските, направени от страните в предходните инстанции. Съгласно чл.248 ГПК, компетентен да се произнесе по искането на НАП е Софийски апелативен съд, на който следва да се изпрати молбата на Агенцията за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение