Определение от 22.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение22.08.2024 г.докладчик Цветанка Паунова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190, ал. 1 АПК на „ЕНЕРДЖИ МТ“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. П., чрез пълномощници адв. Вълов и адв. Войнов, за спиране на изпълнението на чл. 8, ал. 4 от Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 37 от 26.04.2024г., в сила от 01.05.2024г. Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 190, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „ЕНЕРДЖИ МТ“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. П., чрез пълномощници адв. Вълов и адв. Войнов, срещу чл. 8, ал. 4 и § 1 от ПЗР на Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия (Методиката), приета от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 37 от 26.04.2024г., в сила от 01.05.2024г. В жалбата е заявено особено искане за спиране по реда на чл. 190, ал. 1 АПК на действието на чл. 8, ал. 4 от посочената методика. Искането е мотивирано с това, че най-големият негативен ефект върху правната сфера на адресатите на оспорения нормативен акт създава предвиденият в чл. 8, ал. 4 от Методиката механизъм за умножаване на определената за даден период на балансиране цена с коефициент при надхвърляне на небалнс за периода от +/- 50 МВтч, който е довел до екстремно високи цени на балансиращата енергия в определени дни и часови пояси и до генериране само за един ден на вземания на „ЕСО“ ЕАД към координаторите на балансиращи групи за над 25 млн. лева. Посочено е, че разходите на оспорващия за балансиране са се увеличили 8 пъти за месец май 2024г. в сравнение с разходите, заплащани за предходния месец април 2024г., като това главоломно нарастване на задълженията му се дължи именно на заложения в чл. 8, ал. 4 от Методиката механизъм. С цел избягване на трудно възстановими при евентуална отмяна на оспорените текстове вреди в правната сфера на адресатите на нормативния акт, оспорващият счита, че са налице предпоставки да се разпореди исканото спиране с оглед съхраняване на правната сигурност и стабилността на ЕЕС. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовия нормативен акт не спира действието на същия, освен ако съдът не разпореди друго. Преценката за наличие на предпоставките за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт, съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, е обвързана с наличието на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК - настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят имущественото му състояние, а именно, че заложеният в чл. 8, ал. 4 от Методиката механизъм /формула/ е довел до главоломно увеличаване на разходите му за балансиране, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. В тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая не са представени относими доказателства, установяващи размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. Представените от молителя доказателства не обосноват вреда от категорията на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК. Представени са, както следва: Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-331-15/25.06.2010г.; Договор за балансиране с координатор на балансираща група № BAL-016/14.06.2019г. за стандартна балансираща група; Договор за балансиране с координатор на балансираща група № BAL-017/14.06.2019г. за комбинирана балансираща група; Фактура 0440011674/31.05.2024г., ведно с обобщено извлечение за сетълмента на търговски участник за м. май 2024г.; Фактура 100042635/31.05.2024г.; Фактура 0440011542/30.04.2024г., ведно с обобщено извлечение за сетълмента на търговски участник за м. април 2024г.; Фактура 100042328/30.04.2024г.; Фактура 0440011433/31.03.2024г., ведно с обобщено извлечение за сетълмента на търговски участник за м. март 2024г.; Фактура 100042025/31.03.2024г.; Доклад на КЕВР от 28.06.2024г. относно финансов излишък за независимия преносен оператор от балансиращия пазар; Извлечение от Balancing Market Rulebook Version 10.0 на гръцкия независим преносен оператор; Договор за участие на производители на електрическа енергия от възобновяеми електрически източници в балансираща група от 22.06.2022г., ведно с допълнително споразумение 2 към него от 09.06.2023г.; Договор за участие на производители на електрическа енергия от възобновяеми електрически източници в балансираща група от 14.03.2024г., ведно с допълнително споразумение 1 към него от 14.03.2024г. Така изброените доказателства не установяват евентуалното настъпване на значителна вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, която да е в причинна връзка с действието на оспорения подзаконов нормативен административен акт. Само по себе си обстоятелството, че в чл. 8, ал. 4 от Методиката е въведена формула, която засяга неблагоприятно оспорващия, в качеството му на координатор на балансираща група, тъй като води до увеличаване на разходите му за балансиране, не означава, че от действието на визираната норма за оспорващия биха настъпили преки и непосредствени вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. При това тежестта на доказване от евентуалното настъпване на такива вреди е върху оспорващия, който следва с доводи и доказателства да обори законовата презумция за наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага продължаване действието на подзаконовия нормативен акт. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се обосноват и докажат от оспорващия, което не е налице в случая. Следователно, няма установени обстоятелства, на основание на които да бъде уважено искането за спиране действието на чл. 8, ал. 4 от Методиката. Твърдените евентуални вреди следва да са конкретно формулирани, за да може да бъде направена преценка за техния размер и значимост, и дали същите надхвърлят значимостта на охранявания обществен интерес. В случая в подкрепа на искането жалбоподателят не е представил доказателства за установяване на вероятното настъпване на вредата, вида и размера на същата. Предвид изложеното искането за спиране на действието на оспорения частично подзаконов нормативен акт се явява неоснователно и следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

6