Определение № 112 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 507/2018 г.

К. Й. К., адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив, обжалва решение по протокол № 11/ 08.12.2017 г. на Висшия адвокатски съвет да остави без разглеждане като просрочена жалбата на адв. К. срещу решение № 416 по протокол № 25/ 07.11.2017 г. на Адвокатски съвет–Пловдив да не бъдат сочени за служебни защитници по наказателни дела адвокатите, вписани в НРПП, които но не са посетили организирани обучения по измененията в НПК. Ответникът Висш адвокатски съвет не взема становище по жалбата. Настоящият състав я намира с недопустим предмет. Съгласно чл. 122, ал. 2 ЗА, решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Законът за адвокатурата изчерпателно изброява случаите, в които възлага на Върховния касационен съд компетентност да се произнесе по жалба срещу решение на Висшия адвокатски съвет. Обяснението е с конституционно основание. Съгласно чл. 134 КРБ, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Решението на Висшия адвокатски съвет по протокол № 11/ 08.12.2017 г. е извън кръга на обжалваемите. При тези мотиви, съдът