Определение № 1949 от 30.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК. Подадени са молба с вх.№ 6883/02.04.2026 г., както и уточнителна молба с вх. № 10614/21.05.2026 г. от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК] за превеждане по посочената в молбите банкова сметка на сумата в общ размер от 25 564,59 евро /с левова равностойност 50 000 лв./, внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 155 от 19.02.2025 г. по в.гр.д. № 1621/2024 г. на Софийски апелативен съд, 8- ми граждански състав. Ищцата в производството - В. К. К.-Т., ЕГН [ЕГН], надлежно уведомена за искането на молителя, чрез процесуалния си представител е изразила становище, в което е посочила, че е получила посочените суми, ведно със законната лихва. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд с две преводни нареждания /с оглед служебни справки от счетоводство на ВКС, извършени на 21.04.2026 г. и на 12.06.2026 г./ от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК - преводно нареждане от 10.03.2025 г. за 20 000 лв. /с равностойност 10 225,84 евро/ и преводно нареждане от 20.03.2025 г. за 30 000 лв. /с равностойност 15 338,76 евро/, по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2066 от 03.07.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“ АД е осъден да заплати на В. К. К.-Т. процесната сума. Към уточняващата молба с вх. № 10614/21.05.2026 г. е приложено копие от платежно нареждане от 16.07.2025 г., удостоверяващо заплащането на дължимото задължение по сметка на ЧСИ. С оглед на гореизложеното, както и на волеизявлението, направено от насрещната страна в подадения от нея отговор на направеното искане по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания са вече погасени от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение