Определение № 4951 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Е. И., чрез пълномощник адв. М. Кантарев, против определение № 13263 от 15.04.2025г., постановено по адм. дело № 852/2025г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 9077/11.04.2025г., подадена от М. Е. И. против решение № 9632 от 19.03.2025г., постановено по същото дело. С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение частният жалбоподател моли за отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд София-град, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Е. И. против решение № 9632 от 19.03.2025г., постановено по адм. дело № 852/2025г. по описа на АССГ, като е приел, че същата е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Така постановеното определение е правилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалби на К. И. И. и М. Е. И. против заповед № РНД25-РД56-1/06.01.2025г. на кмета на СО район „Надежда“, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № 30/08.08.2013г. на кмета на СО район „Надежда“, за настаняване на М. Е. И. и членовете на семейството й в общинско жилище, описано в [заличен текст]. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 5 ЗОС /доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т.е. не подлежи на касационно оспорване. Визираната процесуална норма изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, какъвто е настоящият случай. По тези съображения касационната жалба на М. Е. И. е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. Обстоятелството, че в диспозитива на обжалваното решение неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, не води до допустимост на касационното производство, независимо дали впоследствие съдът е поправил грешката си с постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК. Ето защо са неоснователни доводите в частната жалба, че съдът се е произнесъл преждевременно по касационната жалба – преди да влезе в сила решението за поправка на очевидна фактическа грешка. В случая допустимостта на касационната жалба не е обусловена, нито от постановяване на решение по чл. 175 АПК, нито от влизането му в сила. Както се каза, дори и без постановяване на решение по чл. 175 АПК, с което да бъде коригирано първоначалното указание по чл. 172а, т. 8 АПК в смисъл, че решението е окончателно, касационното производство е недопустимо съобразно императивната норма на чл. 46, ал. 5 ЗОС. Противно на твърденията в частната жалба, съгласно чл. 213, ал. 2 АПК именно първоинстанционният съд е компетентен да оставя касационната жалба или протест без разглеждане на основанията по чл. 215 АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение