Решение № 3458 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2009 г.

Решение № 3458 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Елена Димитрова Витанова от гр. Банско, чрез пълномощника и-адв. Димитър Петков, против решение № 337/03.06.2009 г., постановено от Административен съд-Благоевград, по адм. д. № 1564/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Елена Димитрова Витанова от гр. Банско, против решение № ПКБ01/23.10.2000 г. на ОСЗГ - гр. Банско, с което се обезщетяват наследниците на Димитър Петров Цаков за 3 дкр. зем. земя на стойност 528 лв., с поименни компенсационни бонове на стойност 528 лв. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените фактически основания за отмяна на оспореното решение се изразяват в следното: Административния съд-Благоевград при постановяването на решението си неправилно е определил материалния закон, приложим при определяне на размера на обезщетението. Обжалваният административен акт-решение № ПКБ01/23.10.2000 г. на ОСЗГ-гр. Банско, не би могъл да породи никакви последици преди да е влязъл в сила, независимо кога е постановен. Именно затова е важно той да бъде съобразен с правните норми, действащи към момента на влизането му в сила. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на СТЕ, която определя дължимото обезщетение по пазарни цени. СТЕ е изчерпателна и съобразена с действащите към момента на изготвянето и приемането и правни норми. Делото е изяснено от фактическа страна-съдът е констатирал процесуална допустимост на жалбата, както и правото на жалбоподателката да получи обезщетение. Ответната страна: Общинска служба"Земеделие"-гр. Банско/бивша ОСЗГ-гр. Банско/, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на постановеното решение. Правилно съдът е постановил своя акт, като е преценил всички представени и приети по делото доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Така подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните причини: Първоинстанционният съд правилно е преценил, че атакуваният административен акт - решение от 23.10.2000 г. на директора на Общинска служба по земеделие и гори-Банско за обезщетение с компенсационни бонове, е законосъобразен. В хода на съдебния процес е било установено, че решението на административния орган е било съобразено с тогава действащата Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, в сила от 05.06.1998 г. Приетата по делото техническа експертиза е определила дължимото обезщетение по средни пазарни цени за района. В същото време нито един нормативен акт не е допускал определянето на обезщетението да става по този начин. В основата на старото изчисляване на обезщетението стои размера на капитализираната поземлена рента, умножена с коефициентите по чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от наредбата (отм. с ДВ бр. 64/2002 г.). Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Изложените в касационната жалба доводи са неотносими към правния спор и като такива са неоснователни доводи за отмяна на постановеното първоинстанционно съдебно решение. Стойността на дължимото обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ се определя с решението по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, което в случая е решение № FО-01/10.01.2000 г. на ОСЗГ-гр. Банско. Това решение не е предмет на жалбата, поради което доводите за неправилно определяне на стойността на дължимото обезщетение, са ирелевантни по делото. Пред първоинстанционния съд е оспорено решение № ПКБ01/23.10.2000 г. на ОСЗГ-Банско, което е постановено на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ се издава в последващо производство, след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Решението на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е предпоставка за постановяването на решението на ОСЗГ по чл. 19, ал. 17. Съгласно чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, "на основание на влязлото в сила решение по ал. 8, ОСЗГ постановява решение за вида на обезщетението съобразно стойността, а именно: по т. 1 - със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение-с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16 и по т. 2-с поименни компенсационни бонове-в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателката не се оплаква от неправилно приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ, основание в конкретния случай за постановяване на оспореното решение на ОЗСГ, а спори за стойността на обезщетението, което обаче е определено с друго решение на ОСЗГ, предпоставка за издаването на обжалваното. Административният съд правилно е посочил в мотивите на решението си, че стойността на обезщетението се определя с решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което не е обжалвано по реда на чл. 19, ал. 8, изр. 2 от ППЗСПЗЗ пред районния съд. Приел е също, че от заключението на вещото лице е установено, че няма свободни земи от Общинския поземлен фонд за обезщетяване на граждани. Вярно е, че вещото лице е дало в заключението си и стойността на зем. земи, подлежащи на обезщетяване по пазарни цени, но същото в посочената част не е относимо към спора по изложените по-горе съображения. От значение за правния спор, образуван по жалбата срещу решението по чл. 19, ал. 17 е дали правилно е определено обезщетение по чл. 19, ал. 17, т. 2-само с компенсационни бонове, а не и със земя. Заключението на вещото лице в частта му, с която е дало заключение, че няма свободни земи от ОПФ за обезщетяване със земя, не е оспорено от страните. Освен това стойността на определеното обезщетение в компенсационни бонове по обжалваното решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ отговаря на стойността на определеното по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху зем. земи. В касационната жалба също не се оспорват относимите към спора обстоятелства относно приложението на чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а се оспорва постановеното съдебно решение единствено с доводи, касаещи стойността на определеното обезщетение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за зем. земи на наследодателя, която не е определена с решението на ОСЗГ, предмет на жалбата. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че е налице нарушение на материалния закон, защото съдът не е възприел заключението на вещото лице в частта му за определяне на пазарната цена на зем. земя. Съдът изобщо не е следвало да обсъжда неотносимо към спора доказателство, каквото в случая е заключението на вещото лице относно пазарната стойност на признатите, но невъзстановени реално зем. земи, за които се дължи обезщетение. По изложените съображения, тъй като не се установи нарушение на приложимия материален закон при постановяването на оспореното съдебно решение, не е налице касационното основание, предявено с касационната жалба и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,