Определение № 11460 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. С. К. от гр.Берковица, [улица], против Разпореждане №956 от 09.10.2025г. на АС-Монтана, постановено по адм.д. №293/2025г. по описа на същия съд, с което е била оставена без разглеждане молбата й против действия и бездействия на кмета на Община Берковица с посочено правно основание чл.250 АПК за извършено от страна на Кмета на общината противоправно поставяне и пребиваване на контейнер за биоразградими отпадъци до собствения на жалбоподателя имот [улица] на разстояние по-малко от 15м. от прозорците на жилището й, в нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба №Н-4/2023г.; Поставяне на химическа тоалетна в близост до имота на ищцата, без да се съобразят законовите изисквания за разстояние и вече съществуващите източници на емисии и шум, нарушавайки принципа на пропорционалност и правото на собственост на ищцата; своеволно преместване на контейнера от едно място на друго, без спазване на нормативните изисквания и без гарантиране на безопасно и законосъобразно разполагане. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, вр. чл.236 АПК. Частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството, като е отказал разглеждането му по същество и произнасяне по основателността на молбата. Обяснява в тази връзка, че съдът не се е произнесъл по част от депозираните като петитум искания, не е възприел изложената от страна на жалбоподателя фактология и не е обосновал правни изводи по същество. Ответникът – Община Берковица не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на Н. С. К. от гр.Берковица, [улица], против сочени за противоправни действия на Кмета на Община Берковица, представляващи нерегламентирано промяна на мястото на разполагане на контейнер за биоразградими отпадъци и фактическото му преместване на място, различно от предходното, както и на разполагане на преместваем обект – химическа тоалетна на място непредвидено в схемата за разполагане на контейнерите за сметосъбиране на територията на Общината. С молбата си и уточненията към нея, същата е поискала практически възстановяване на предходното положение на контейнера и премахване на поставената химическа тоалетна, като причиняващи й неудобство, особено през летните месеци, поради наситеното съдържание на неприятни миризми във въздуха около собствения й имот. Производството по делото пред АС – Монтана е било прекратено след надлежноизвършена проверка от страна на първоинстанционния съд по реда на чл. 252, ал.3 и ал.4 АПК със съдействието на служители на РУ Берковица при ОД на МВР Монтана. При проверката било установено, че разполагането на контейнерите за биоразградими отпадъци е възложено с договор за възлагане на услуга от общ икономически интерес по експлоатация на компостираща инсталация и извършване на дейности по обработка на отпадъци. От отговора на Кмета на Община Берковица и визирания договор съдебният състав е достигнал до извод, че според същия органът не одобрява схеми за поставяне на контейнерите и не е обвързан с тяхното местонахождение, преместване и събиране. Наред с това, съдебният състав е преценил, че жалбата касае и оспорване на резултата от подадени сигнали до същия орган – кмет на Община Берковица и е уточнил, че същите не подлежат на обжалвана от сигнализиращата страна. По този начин първоинстанционният съд е достигнал до извод за липса на предпоставките за допустимост на молбата в частта, касаеща сочените за противоправни действия, поради отсъствие на изискуемите предпоставки на чл.250 АПК, както и в другата, свързана с подадените сигнали, поради това, че отговорите по сигналите не подлежат на оспорване и за страната липсва правен интерес от оспорването им. При горните изводи е постановил обжалваното разпореждане. Същото според настоящия съдебен състав се явява неправилно в частта, касаеща производството по чл.250 АПК. Съгласно същата норма всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Според настоящия съдебен състав систематическото тълкуване на разпоредбата не разкрива задължение за засегнатото лице задължително да знае и да посочи автора на спорните действия. Този извод се извежда от разпоредбата на чл.252, ал.3 АПКЙ според която съдът чрез всички допустими способи за събиране на информация може да провери от чие име и на какво основание се извършват съответните действия. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е реализирал посочения процесуален способ за събиране на информация и е достигнал до извод, че действията не се извършват от името на кмета на Общината. В този случай, Съдебният състав обаче, е пропуснал да съобрази разпоредбата на §1, т.1 АПК, както и на §1, т.1 от Закона за администрацията, според които административен орган са и организациите, предоставящи обществени услуги. Това, кои услуги следва да бъдат приемани за обществени сочи разпоредбата на §1, т.12 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), към който препраща разпоредбата на §1, т.4 от Закона за администрацията (ЗА). Според ЗЕУ "Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Не е спорно, че дейностите по сметопочистването и сметоизвозването, сред които е и събирането и обработката на биоразградими отпадъци попадат в обхвата на термина „обществени услуги“, в който случай извършващата ги организация е следвало да бъде третирана като „организация, предоставяща обществени услуги“ и в тази връзка като административен орган. В тази хипотеза първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва основанието и законосъобразността да действието по преместване на спорния контейнер и в случай че то не е преустановено и е незаконосъобразно, да разпореди прекратяването им. Като не е сторил същото, а вместо това е оставил молбата без разглеждане и е прекратил производството в тази му част, същият е постановил частично незаконосъобразен съдебен акт. По идентичен начин съдът е следвало да процедира и съответно прецени авторството на действията по поставяне на химическата тоалетна, което оплакване е останало неразгледано от фактическа и правна страна. В останалата част, касаеща оплакванията на молителя, свързани с начина на процедиране от страна на Кмета на Община Берковица по сигнали на частния жалбоподател, Определението е правилно и обосновано. Действително сигнализаторът не е сред лицата разполагащи с правен интерес да оспорва крайния резултат от проверката по съответния сигнал, поради което правилно в тази част жалбата е била оставена без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане като валидно и допустимо, но частично неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено в коментираната част, а делото върнато за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. При този изход на спора и липсата на претенции за разноски от двете страни, съдът не дължи произнасяне по такива. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,