Определение № 155 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 624/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на М. С. Д. от[населено място], обсат Ст.З., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СтЗОС/ от 21.ХІІ.2009г. по в.гр.д. № 525/2009г. Ответницата по касационната жалба С. Г. С. от гр.Ст.З. е заела становище за нейната недопустимост по силата на чл.17 ал.5 от ЗЗСДН, евентуално за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в указания от съда преклузивен срок, но е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СтЗОС е оставил в сила решението на Чирпанския РС от 03.І.2008г. по гр.д. № 494/2007г., с което М. Д. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу С. С., с която същата живее в една къща, находяща се в[населено място], постановено е да се издаде заповед за това и на Д. е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.5 ал.3 от ЗЗСДН /сега Закон за защита от домашно насилие/. Производството по делото е по глава втора от Закона за защита от домашното насилие. Съгласно чл.7 ал.1 от този закон компетентен да наложи мярка за защита е районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, чието решение подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд /чл.17 ал.1/. По силата на чл.17 ал.6 от посочения закон решението на окръжния съд е окончателно, следователно и предвид разпоредбата на чл.63 ал.6 от Закона за съдебната власт касационното му обжалване е недопустимо. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,