Решение № 5093 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11443/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК – Пловдив, чрез гл. юриск. Лазаров, срещу Решение №7832 от 11.09.2025 г., постановено по адм. дело №2915/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание №РД-28-216/09.11.2023 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, с която УМБАЛ„Свети Георги“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив е задължена да възстанови получена сума без правно основание в размер на размер на общо 525 лева, ведно с дължимата законна лихва. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на изпълнителя. Претендира разноски. Ответникът – УМБАЛ„Свети Георги“ЕАД, чрез адв. Владимирова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето ѝ. Счита атакуваното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е изложил подробни мотиви за това. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Въз основа на Заповед № РД-25-1880 от 20.09.2023 г. на касатора, от длъжностни лица служители на РЗОК е била извършена извънпланова, тематична и самостоятелна проверка на лечебното заведение със задача контрол по изпълнение на договор с РЗОК № 161331/25.02.2020 г. В съставения Протокол № РД-25-1880-1/04.10.2023 г. е отразено, че по ИЗ №50409/2008г. на ЗОЛ Ж. К., лекувана в детска клиника на лечебното заведение в периода 4-9 септември 2008г. по КП №[номер], липсват приложени изискуемите изследвания: КТ, МРТ и генетични такива, за да се приеме клиничната пътека за завършена. В резултат от проверката е бил издаден Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-1880-2/04.10.2023 г., в който е посочено, че сумата от 525 лева, заплатена от НЗОК на лечебното заведение през 2008г. е получена без основание, поради което и следва да бъде възстановена. Лечебното заведение се е възползвало от правото си на писмено възражение, но то е било прието за неоснователно. Въз основа на Протокол за неоснователно получени суми №РД-25-1880-2/ 04.10.2023г. е издадена процесната писмена покана № РД-28-216/09.11.2023 г. на директора на РЗОК – Пловдив. Според настоящия състав на касационната инстанция законосъобразно първостепенният съд е приел, че действително е неясно на какво основание решаващият орган е приел, че през период на лечение, осъществено през 2008 г., са нарушени нормите на договора с изпълнителя от 2020г., за който всъщност със заповедта на директор РЗОК е възложена тематичната проверка, вкл. и след като визираната в акта норма на §9 ПЗР на НРД за МД за 2023-2025г. сочи случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ. Т.е. относно нарушения, извършени през периода на действие на НРД 2020-2022 г., докато настоящият случай касае несъобразено с правно дължимото поведение през м. септември 2008г. В този смисъл в поканата не са изложено никакви обстоятелства как при действието на договора от 2020 г. нарушението е осъществено още през 2008г. На следващо място обосновано е прието, че изводите на лекарите-контрольори за неспазване на изискванията за завършена клинична пътека са оборени от заключението по приетата СМЕ, съгласно което са извършени необходимият брой от две диагностични и две терапевтични/оперативни процедури, съгласно кодове на основни процедури по МКБ-9КМ, а изпълнението на КТ, МРТ и генетичните изследвания не е посочено като изрично изискване за завършена клинична пътека. Що се отнася до направеното възражение за изтекла погасителна давност, то следва да се посочи, че вземанията на НЗОК, произтичащи от неоснователно изплатени суми, са публичноправни и за тях също са приложими правилата за давността, регламентирани в ДОПК. В чл. 171, ал.1 ДОПК е предвидена обща петгодишна давност за публичните вземания, която започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати. Като се отчете спецификата на правоотношенията между НЗОК и ИМП, както и на задължението за възстановяване на сумите, изплатени като получени без основание, то се налага извода, че началният момент, от който започва да тече давността е първи януари на годината, следваща годината, през която е извършено недължимото плащане и през която за НЗОК, чрез РЗОК, е възникнало правото да претендира възстановяване. С оглед водената болнична медицинска документация, включително и с оглед на документите, което ИМП представят пред НЗОК, възможността за НЗОК да констатира неспазването на ДЛА и съответно да поиска възстановяване на сумите, възниква едновременно с представянето на отчетите и плащането, т. е. през същия период, през който е извършено и плащането. Предвид това, давността за плащанията, извършени през 2008 г. е започнала да тече от 01.01.2009 г., а петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекъл на 01.01.2014 г.(в този см. напр. Решение №4570 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2017 г., VI о.). Изложените по-горе причини правилно са насочили и първоинстанционния съд към извода за отмяна на издадената срещу болничното заведение писмена покана, приета за незаконосъобразна. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл.209, т.3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Претендираните от ответника по касация разноски, съгласно представения на списък, възлизат на 102 евро, представляващи платено по банков път адвокатско възнаграждение. Или НЗОК ще следва да заплати на ответника посочената сума. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,