Определение № 1814 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 283738 от 26.11.2024 г. на Е. П. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено по предявения от П. М. М. против Е. П. М. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, прекратена с развод СИО и делба на недвижим имот - апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, с площ от 53,24 кв. м, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8,40 кв. м, находящ се в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 34/2018 г., с който ответницата е призната за собственик на имота по давностно владение. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на наличие на новооткрито писмено доказателство, а именно отговор на касационна жалба по гр. д. № 4358/2022 г. на ВКС, III г. о, в който ищецът е признал неизгодни за него факти, имащи отношение към настоящото дело. Цитираното дело е с предмет иск за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, предявен от осиновителя П. М. М. срещу Е. П. М.. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от П. М. М., чрез адв. Г. Г., в който се излагат съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молбата се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК. С определение № 2583 от 21.05.2025 г. състав на ВКС, второ г. о., е оставил без разглеждане молбата за отмяна. С определение № 1122/09.03.2026 г. по ч. гр. д. № 3679/2025 г. на ВКС, първо г. о., цитираното по-горе определение е отменено и делото е върнато за произнасяне по същество по подадената молба. В мотивите е посочено, че молбата е в рамките на преклузивния тримесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението на САС по гр. д. № 230/2023 г., а именно: 26.08.2024 г. /определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК по гр. д. № 4332/2023 г./. Според твърденията на молителката, тя е узнала за новооткритото доказателство през месец февруари 2024 г. Към този момент производството по гр. д. № 230/2023 г. на САС е било приключило с решение, като срещу него е депозирана касационна жалба. Тъй като моментът на узнаване от страната за новото доказателство предхожда влизането в сила на решението, поради касационно обжалване, но към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, страната не се е била снабдила с доказателството или то не й е било известно, тримесечният срок следва да започне да тече от влизане в сила на решението. С определение от 24.03.2026 г. предходният състав на ВКС, второ г. о., на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, се е отвел от разглеждане на делото. По изложените съображения и като съобрази горните указания, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съдът