Решение № 2672 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М. Б. от [населено място], общ. Сунгурларе, чрез процесуален представител против Решение № 4736/23.05.2025г., постановено по адм.д. № 367/2025г. по описа на Административен съд Бургас, с което е била отхвърлена жалбата на жалбоподателя против Отказ за извършване на следната административна услуга: издаване на препис от удостоверение за раждане на А. Х. Х., обективиран в писмо с рег.№ 9400-4084 от 21.02.2025г. на кмета на Община Сливен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, както и необоснованост – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на кмета на община – Сливен, обективиран в негово писмо рег. № 9400-4084 от 21.02.2025г., с което не е било уважено искането на Г. Б. да й бъде издаден препис от удостоверение за раждане по заявление вх. № 9400-4084/29.02.2025 г. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания изричен отказ и върне преписката на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение. Касационният жалбоподател М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, кмет на община – Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Със заявление вх. № 9400-4084/29.02.2025 г., подадено от името на Г. Б., чрез процесуален представител адв. Раднев, е било поискано издаване на препис от удостоверение за раждане на А. Х. А., като заявителят е приложил към заявлението изрично писмено пълномощно, носещо подписа на Г. Б. като упълномощител, който подпис е бил надлежно заверен пред нотариус. Предмет на пълномощното било предоставеното право на адвоката да снабдява упълномощителя с всякакви свидетелства и удостоверения, свързани с гражданското й състояние и производни на същото правно-релевантни качества. С обжалваното писмо рег.№ 9400-4084 от 21.02.2025г. на кмета на Община Сливен, на основание разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР във вр. с чл. 88 от ЗГР, органът е отказал да издаде исканото удостоверение на адв. Раднев, тъй като представляваното от него лице не е от кръга на лицата, посочени в ЗГР, които могат да заявяват чужди права. С атакуваното в настоящото производство решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Г. Б. срещу изричния отказ на кмета на община – Сливен, обективиран в писмо рег.№ 9400-4084 от 21.02.2025г. на същия орган, да й бъде издаден препис от удостоверение за раждане на трето лице по нейното заявление вх. № 9400-4084/29.02.2025 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият според съда е издаден и в съответствие с материалния закон. В конкретния случай според съдебния акт упълномощителят се явява "трето лице" по смисъла на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР и самата тя следва да бъде надлежно упълномощена от титуляря на правото по чл.88а, ал.1 ЗГР. Според съда не е налице и втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР за получаване на удостоверение от акт за раждане не от лицето по акта, тъй като пълномощникът на молителката не търси издаването на процесния официален документ в гражданското или наказателно производство /т. е. по реда на ГПК или НПК/, а при иницииране на административно производство за извършване на административна услуга/ т. е. по реда на АПК/. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основният правен спор по делото е дали Г. Б. е титуляр на правата по чл.88, ал.1, т.1 ЗГР. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за необходимостта и в този случай от изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите. Действително разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗА предвижда, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица, а съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Доколкото обаче представеното пълномощно в полза на адвоката изхожда от Г. Б. не в качеството й на упълномощено лице, а на титуляр, тази разпоредба е неприложима. Същата твърди, че е наследник на Х. А. Х. (нейн съпруг и баща на А. Х. Х.). Соченото обстоятелство правилно е възприето от първоинстанционния съд като непопадащо в нито една от хипотезите на чл.88а, ал.1 ЗГР. Обстоятелството, че заявителката е наследник на бащата на Аляаттин, не я оправомощава с правото да отправя правнорелевантно искане до дл. лице по гражданското състояние, тъй като посоченото процесуално право, съществувало в полза на Х. А. Х. е ненаследимо, както обосновано е посочил това първостепенния съд. В този случай Б. попада в хипотезата на чл.88а, ал.2 ЗГР и за да заяви горните данни е следвало да бъде надлежно упълномощена с нотариална заверка на подписа от титуляр на правото, какъвто от данните по делото се явява самият А. Х. Х.. Изискването ЗГР относно начина, по който трето лице може да се снабди с удостоверение от акт за раждане на друго лице е специално, доколкото специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР е въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите. Касае се за специална ограничителна правна норма, която не може да се тълкува разширително дори и в светлината на Закона за адвокатурата, уреждащ отношенията клиент – адвокат и начина на упражняване на адвокатската професия. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и липса на претенции за разноски от страна на ответника, такива не следва да бъдат присъждани по настоящото дело. При този изход на спора и предвид липсата на претенции за разноски от страна на ответника, такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение