Решение № 8384 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 56/2015 г.

Решение № 8384 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 56/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Видин, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Силвия Младенова, срещу решение № 98 от 28.11.2014 г. по адм. дело № 179/2014 г. на Административен съд - гр. Видин.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 3 от 21.01.2013 г. работодателят "РУВЕ" ЕООД, гр. Видин, е прекратил считано от същата дата (21.01.2013 г.) трудовото правоотношение с продавач - консултанта Милена Георгиева Пеева, възникнало на 12.06.2012 г. за неопределено време по силата на трудов договор № 2 от 11.06.2012 г.

Според анализа към ревизионен акт за начет пор. № 174 от 23.05.2014 г. за времето от 4.12.2012 г. до 17.03.2013 г. Милена Георгиева Пеева е била във временна неработоспособност поради бременност.

1. С неприсъствено решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 10190/2013 г. Софийският районен съд (II ГК, 70 състав) е признал за незаконно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е отменил уволнението, а Милена Георгиева Пеева е възстановил на длъжността "продавач - консултант". Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила в деня на издаването му.

Според чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

1. Според анализа към ревизионен акт за начет пор. № 174 от 23.05.2014 г. за времето от 27.05.2013 г. до 13.07.2013 г. Милена Георгиева Пеева е била в трудово правоотношение с "Мултипроекти София" (вероятно контролният орган е имал предвид "Мултипроекти" ЕООД - гр. София), което е било прекратено считано от 13.07.2013 г. Данните, подадени от този работодател в Регистъра на осигурените лица, са, че през целия този период Милена Георгиева Пеева е била "във временна нетрудоспособност за сметка на НОИ". В мотивираното заключение на контролния орган към същия ревизионен акт за начет е изразено становище, че "следва да се прави разлика между наличието на трудово правоотношение и наличие на осигуряване, тъй като само наличието на осигуряване дава осигурителни права (а) г-жа Пеева няма статут на осигурено лице във фирма "Мултипроекти София", въпреки наличието на трудово правоотношение".

Според заявеното от нея в жалба вх. № К-2273 от 27.05.2014 г. (по регистъра на ТП на НОИ Видин) Милена Георгиева Пеева е родила на 13.07.2013 г.

1. Работодателят - осигурител "РУВЕ" ЕООД е представил в ТП на НОИ - гр. Видин болничен лист № 4561333 за временна неработоспособност на Милена Георгиева Пеева за времето от 13.07.2013 г. до 23.08.2013 г. по причина на спонтанно раждане и болничен лист № 2253732 за времето от 24.08.2013 г. до 5.10.2013 г. вкл. В декларацията относно правото на парично обезщетение (приложение № 15 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) осигурителят "РУВЕ" ЕООД е декларирал, че Милена Георгиева Пеева към деня на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане е осигурено лице за съответния риск и е с право на парично обезщетение.

1. Осигурителят "РУВЕ" ЕООД е попълнил с данни за право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО подадените от Милена Георгиева Пеева заявления - декларации по чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. А с декларация по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е подал данни по чл. 5, ал. 4 КСО за Милена Георгиева Пеева, според които към деня на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане тя е осигурено лице за съответния риск и е с право на парично обезщетение.

1. При тези данни с ревизионен акт за начет пор. № 174 от 23.05.2014 г. контролен орган по чл. 110, ал. 1 КСО е приел, че решението от 19.06.2013 г. по гр. д. № 10190/2013 г. на Софийския районен съд е влязло в сила на 20.06.2013 г. В законоустановения 14-дневен срок от тази дата Милена Георгиева Пеева не е започнала работа на длъжността, на която е възстановена от съда, поради което след изтичането на посочения срок на 4.07.2013 г. от следващата дата - 5.07.2013 г. - Милена Георгиева Пеева не е в осигуряване, въпреки че има активен трудов договор. На 15.07.2013 г. тя е заявила желание да заеме длъжността си, но това е направено след изтичане на посочения 14-дневен срок. Явяването й при осигурителя не означава, че реално в този ден е упражнявала трудова дейност, заради която подлежи на задължително осигуряване и получава статут на осигурено лице. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от разчетно-платежните документи на осигурителя "Руве" ЕООД за м. 07.2013 г. срещу името на Милена Георгиева Пеева няма отразени работни дни, начислено възнаграждение и осигурителни вноски, с което се доказва, че лицето не е извършвало трудова дейност.

В декларация - приложение № 15 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване към болнични листове № 4561333 и № 2253732 осигурителят "Руве" ЕООД е декларирал, че лицето Милена Георгиева Пеева към деня на настъпване на временната нетрудоспособност поради бременност и раждане е осигурено за съответния риск и е с право на парично обезщетение за работните дни. Поради (тези) неправилно декларирани данни в приложение 15 към посочените болнични листове за временна неработоспособност - тъй като към 13.07.2013 г. майката не е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица - неправомерно са й били изплатени обезщетения в размер на 2407,44 лв по болничните листове и това е щета за ДОО, причинена от "Руве" ЕООД с неправилните декларации.

1. С разпореждане № 174 от 4.07.2014 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е започнало производство срещу "Руве" ЕООД за събиране на сумата по ревизионния акт за начет в размер на 2527,28 лв., от които 2407,44 лв. главница и 119,84 лв. изтекли лихви.

С решение № Реш-117-13 от 1.08.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Видин е отхвърлил жалбата на "Руве" ЕООД срещу това разпореждане със следните мотиви:

"За периода, отразен в горепосочените болнични листове (№ 4561333 и № 2253732) Милена Пеева не е била в режим на осигуряване за социалния риск майчинство. Считано от 5.07.2013 г. г-жа Пеева е излязла от кръга на осигурените лица и за фонд "Пенсии", въпреки че има активен трудов договор, тъй като са изтекли законоустановените срокове, които могат да бъдат зачетени за осигурителен стаж, без да има реално отработено време. Съгласно изискването на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО "за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган ...". Тъй като Решение от 19.06.2013 г. на Софийски районен съд, с което уволнението на Милена Георгиева Пеева е признато за незаконно е влязло в сила на 20.06.2013 г. (като необжалваемо), то горепосоченият 14-дневен срок изтича на 4.07.2013 г. вкл. До този момент Милена Пеева няма реално отработен нито един ден. В резултат на това, считано от 5.07.2013 г. г-жа Пеева е с прекъснати осигурителни права."

II. С посоченото по-горе решение Видинският административен съд е отменил решение № Реш-117-13 от 1.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ, но е пропуснал да отмени и потвърденото с това решение разпореждане или да изпрати преписката на директора, който да реши по същество въпросите по жалбата на "Руве" ЕООД срещу разпореждане № 174 от 4.07.2014 г. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ съдът е приел, че длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е нарушило правилото на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, установило отказ за изплащане на парично обезщетение, а в този смисъл е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3, предл. 2-ро от КСО, съгласно която, ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Видинският административен съд е посочил, че не споделя становището на ответника, че контролът по изплащане на обезщетенията е винаги последваща дейност спрямо отпускането на такива обезщетения, както и тезата на административния орган, че той изследва представените от осигурителя документи само от външна страна. Законодателят е регламентирал изрично правомощие на органите на НОИ за постановяване на отказ по изплащане на парични обезщетения и това представлява предварителен контрол по разходване на средствата на държавното обществено осигуряване.

Решението е правилно.

От една страна преценката на осигурителя "Руве" ЕООД, че на 13.07.2013 г. Милена Георгиева Пеева е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО, е вярна, поради което декларираните от него данни в този смисъл не са неверни. Обратно - несъобразено с материалния закон и трайно установената съдебна практика е изразеното от директора на ТП на НОИ становище, неправилно споделено от Видинския административен съд, че осигуряването на Милена Георгиева Пеева след 5.07.2013 г. било прекъснато, защото тя не е заела в 14-дневния срок, посочен в чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, длъжността, на която е била възстановена от съда. Според чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Непосредствено предстоящото раждане е такава уважителна причина, а освен това между Милена Георгиева Пеева и работодателя "Руве" ЕООД не е имало спор дали тя е възстановена по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ на предишната работа. С отмяна на уволнението е възстановено трудовото правоотношение във вида и обема, които е имало, при незаконното уволнение. Затова възстановената на предишната работа бременна жена е осигурено лице по смисъла на фикцията, установена с § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО (виж в този смисъл: реш. № 4906 от 9.04.2013 г. по адм. д. № 1613/2013 г., реш. № 5453 от 22.04.2014 г. по адм. д. № 13519/2013 г., реш. № 15414 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 9059/2014 г., всичките на ВАС-VI отд.; все пак следва да се посочи, че съществуват две решения, които са в подкрепа на становището, изразено от касационния жалбоподател - реш. № 5363 от 16.04.2014 г. по адм. д. № 16372/2013 г. и реш. № 15694 от 22.12.2014 г. по адм. д. № 10361/2014 г., също на ВАС-VI отд.). Реалното полагане на труд поне през един работен ден по сключен трудов договор не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 48а КСО, нито е елемент от фикцията по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО, а от друга страна бременната работничка или служителка във всеки един момент би могла да изпадне в състояние на временна неработоспособност, напр. поради усложнения в бременността, опасност от спонтанен аборт или преждевременно раждане и т. н. Едва ли е в унисон с принципа по чл. 6, ал. 1 АПК да се иска от жена с отклонения от нормалното протичане на бременността непременно да отработи поне един ден, за да се счита, че възстановяването й на предишната работа от съда е осъществено и тя се счита за осигурено лице.

От друга страна законосъобразно е изразеното от Видинският административен съд становище, че длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е овластено с правомощието (т. е. има правото, но и задължението) да осъществява предварителен контрол по разходването на средствата на ДОО и в частност да прави преценка дали търсещото обезщетение по КСО лице има право на такова обезщетение. Изменението на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, направено с § 1 на ПМС № 338 от 24.10.2014 г. (обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г.) възпроизвежда с нормативна сила съдебната практика по този въпрос, която Видинският административен съд е съобразил.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,