Решение № 4547 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С. и Р. М. С. чрез техния пълномощник срещу решение №1466/24.07.2025 г. по адм. д. № 184/2025 г. на Административен съд Сливен. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Сливен чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба-К. П. Д., С. А. Л., Д. П. П., С. П. П. и О. К. Т. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от лица, за които съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настощата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед №РД15-368/28.02.2025г., издадена от кмета на Община Сливен, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на поземлени имоти с идентификатори [заличен текст], СО „Изгрев“, землище гр. Сливен с промяна на уличната регулация северно от о.т.366, като проектната улица - тупик се разширява на 3,5 м и за имотите се отрежда УПИ Х VІІІ-371,372, съгласно изчертаните с кафяв и син цвят линии, надписи и зачреквания на плана за регулация, както и предвиденото застрояване, показано на плана за застрояване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от представеното от ответната страна заверено копие на обжалваната заповед, административният акт е издаден и подписан от кмета на Община - Сливен, явяващ се и компетентният по материя и степен административен орган. Противно на твърденията на оспорващите заповедта е подробно мотивирана и отговаря на предвидените в закона изисквания за форма и съдържание. Същата е издадена при законосъобразна предшестваща процедура. Съдът не констатира съществено нарушаване на административнопроизводствените правила в протеклото административно производство. Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта на закона. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Със заявление вх. № 9400-13162/18.06.2024 г. до главния архитект на община Сливен О. К. Т. внася за разглеждане от ОбЕСУТ разработен проект на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатори [заличен текст], CO „Изгрев“ землище Сливен. Съгласно разработения проект се предвижда урегулиране на имотите в един общ [УПИ] с отреждане за ниско вилно строителство като част от вилна устройствена зона. Като характер застрояването е свободно и е определено с ограничителна линия при спазени отстояния от имотните граници. За осигуряване на автомобилен достъп до имота се предвижда промяна на действащата улична регулация по плана от 2005 г. северно от о.т.366. Съгласно действащия ПУР от 2005 г. достъпът до имота е през тупик с проектна ширина 2,0 м. Предложен е нов такъв с ширина 3,50 м. Разширяването на улицата-тупик северно от о.т. 366 е за сметка на имот с [идентификатор] със собственици С. С. и Р. С.. Вещото лице дава становище, че с процесния ПУП-ПРЗ и ПУР изискването на чл.81 ал.1 от ЗУТ, съгласно който задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м., е спазено. При огледа на място и от графични данни експертът инж. Златева установява, че имотът на оспорващите е със съвсем лек наклон на юг, като не са налице данни за тежки теренни условия. Съществуващата в имота сграда с [идентификатор] представлява паянтова барака, в лошо техническо състояние, намира се на около 1,5 м от западната имотна граница на имота на оспорващите и е пряко засегната от одобреното изменение на уличната регулация северно от о.т. 366. По графични данни площта, която се отнема от имот с [идентификатор] е около 60 м2.; имот с [идентификатор] след реализиране на новопроектираната улична регулация северно от о. т. 366 ще бъде ъглов, с лице към 2 улици-на юг и на запад. Вещото лице сочи, че възможностите за застрояването му ще се решат с бъдещ план за регулация и застрояване на имота. Вещото лице инж. Златева дава категорично становище, че оспореният ПУП е допустим съгласно нормативно установените изисквания на ЗУТ и другите нормативни актове по устройство на територията, тъй като разрешението за изработването му е дадено в съответствие с чл.124а ал.2 и ал.5 от ЗУТ във връзка с чл.109 ал.1 т.2 и чл.12 ал.2 от ЗУТ; планът е процедиран, съгласно чл.128 ал.3 от ЗУТ; предвиденото застрояване в [УПИ] е в съответствие с предвижданията на ОУП на гр. Сливен и селищно образувание „Изгрев“. За имотите на оспорващите няма одобрени ПУП с предвидено застрояване; за предвиденото разширяване на проектираната с ПУР от 2005 г. улица-тупик с ширина 2,0 м до необходимата минимална изискуема ширина от 3,5 м за осигуряване на автомобилен достъп до [УПИ] е спазено изискването на чл. 81 ал.1 от ЗУТ. Експертът дава становище, че при прилагането на уличната регулация северно от о.т. 366 действително ще се засегне сграда с [идентификатор], която обаче не е със статут на търпим строеж и представлява паянтова барака; площта на имота на оспорващите ще се намали с около 60 м2 по графични данни, като намалението на площта, респективно изместването на западната граница на имота, ще се отрази на бъдещите линии на застрояване в имота; за имота на оспорващите няма разработен ПУП, същият е с площ от 1 362 м2 съгласно КККР, след бъдещо отчуждаване площта ще стане около 1 300 м2. По отношение имота на заинтересованата страна С. П. вещото лице инж. Златева дава заключение, че при прилагането на уличната регулация по графични данни няма да се засегнат съществуващите в [ПИ] сгради. Експертът инж. Златева е категорична, че одобреният ПУП отговаря на условията на чл.108, ал. 5 от ЗУТ за икономично и целесъобразно устройство на територията, като променя действаща, но неприложена улична регулация за осигуряване на нормативно установен достъп до новообразуван УПИ; Според вещото лице има възможности предвидената улица, осигуряваща достъп до поземлен имот с [идентификатор] да бъде предвидена на друго място, но за това е необходимо разработване и процедиране на друг проект. Процесният вариант е най-икономически изгоден, това е най-късият осигуряващ достъп, тъй като предвижда едно разширяване на съществуващ тупик с проектна ширина 2 м. до минимално допустимата е 3,5 м. за автомобилен достъп / 2 м. е за пешеходен достъп/. Експертът сочи, че сравнен с вариантите, които е разработила, процесният проект, предмет на оспорената заповед, е технически и икономически най-изгоден, защото представлява разширение на съществуващ тупик, като вариант 2 е свързан с една изцяло нова улична регулация, а вариант 1 пък е доста по-дълъг и по-труден за изпълнение. Предвид изложеното законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е съответна на материалния закон. В този аспект настоящата инстанция споделя изложеното от решаващия съд за мотивираност на оспорения индивидуален административен акт. В обстоателствената част на заповедта подробно е описана цялата процедура по издаване на обжалваната заповед, като от мотивите на заповедта става ясно, че се касае за одобряване на ПУП-план за регулация и застрояване на имоти и улична регулация на поземлени като проектната улица - тупик се разширява на 3,5 м и за имотите се отрежда УПИ ХVІІІ-371,372, съгласно изчертаните с кафяв и син цвят линии, надписи и зачреквания на плана за регулация, както и предвиденото застрояване, показано на плана за застрояване. От заключението на вещото лице се установява, че за селищно образувание „Изгрев“ има одобрен Общ устройствен план, съгласно който [заличен текст] CO „Изгрев“ попада в устройствена зона „Ов“- вилна зона в крайградска територия с частично постоянно обитаване, като устройствените показатели за зоната, съгласно ОУП, са спазени в оспорената заповед за одобряване на ПУП, като не са нарушени нормативните изисквания. Като характер застрояването е свободно и е определено с ограничителна линия при спазени отстояния от имотните граници. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира възражението в касационната жалба за липса на мотиви и посочено правно основание в обжалваната заповед за неоснователно. Както се посочи, в обстоятелственат част на заповедта са изложени подробни мотиви за изготвянето на ПУП-ПРЗ и промяна на уличната регулация за посочените имоти и отправни точки. От заповедта за разрешение изработването на ПУП е видно, че същата е издадена на основание чл. 124а, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 109, ал. 1,т .2 и чл.12, ал. 2 ЗУТ, от които основания се установява за каква територия се отнася допуснатата разработка за изготвяне на ПУП. Въпреки че в заповедта не е посочено точното правно основание, то този пропуск не е съществен, тъй като в обстоятелствената част на заповедта ясно е посочено какъв вид ПУП се одобрява- ПРЗ и промяна на ПУР. Обстоятелството, че предвидено разширението на улицата -тупик с 1, 5 м е изцяло от имота на жалбоподателите и отнема площ от около 60 кв.м. без тяхно съгласие не води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Експертът инж. Златева е категорична, че одобреният ПУП отговаря на условията на чл.108, ал.5 от ЗУТ за икономично и целесъобразно устройство на територията, като променя действаща, но неприложена улична регулация за осигуряване на нормативно установен достъп до новообразуван УПИ, поради което изводът на решаващия съд за най-икономично и целесъобрано устройство на територията е законосъобразен. Другите предложени от вещото лице варианти изискват по-мащабно отчуждаване и са по-неизгодни. Предвид това макар разширението на улицата-тупик да е изцяло за сметка на имота на касаторите, като най-удачен вариант е в съответствие с целта на закона, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложел материалния закон. Обжалваното решение е и процесуално законосъобразно и обосновано и като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК на община Сливен следва да се присъдят своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,