Определение № 160 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуален представител адв.М., за изменение на определение №198 от 22.03.2018г. по гр.д.№ 2923/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските. Ответникът Г. С. А. не взема становище по молбата. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №198 от 22.03.2018г. по гр.д.№ 2923/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 04.04.2017г., постановено по в.гр.д.№13314/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.08.2016г. по гр.д.№49597/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Г. С. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.М., своевременно с представения отговор е направил искане за присъждане на разноските и е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 16.06.2017г., заверени копия от фактура №[ЕГН]/16.06.2017г, платежно нареждане и извлечение от банкова сметка. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 1560 лв. с включен ДДС. Ответникът по жалбата е представил доказателства за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, а съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС в случай, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника [фирма] се дължат направените разноски за производството пред настоящата инстанция и молбата за изменение на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение