Определение № 668 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5307/2014 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. против определение № 539/11.07.2014 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 3692/2014 г.. То е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като с него е потвърдено разпореждане на Смолянския окръжен съд, с което е върната като недопустима жалбата на М. Д., в качеството й на нотариус, срещу определение на Смолянския окръжен съд, с което е отменен отказ на нотариуса да издададе нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Насрещната страна В. А. П. в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „М.-93-В. П.”, [населено място], е отговорил, че частната жалба е неоснователна и е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията – заплатен адвокатски хонорар на адв. К. Г.. Съставът на Върховния касационен съд намира частната жалба за недопустима. Определението на Върховния касационен съд, с което се е произнесъл по същество в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, е окончателно, без значение дали актът срещу който е била подадена частната жалба, е преграждащ по своя характер. Само онези актове на Върховния касационен съд – определения или разпореждания, с които прегражда пред себе си производството по делото, могат да се обжалват пред друг тричленен съдебен състав, а безспорно, случаят не е такъв. Искането на жалбоподателя М. Д. спорът да се разреши, от „разширен състав” на Върховния касационен съд, не кореспондира с действащата правна уредба. Частната жалба, като недопустима, следва да се върне. Тъй като по нея е образувано съдебно производство, то се също се явява недопустимо и следва да бъде прекратено. Ответникът по частната жалба има право на съдебно деловодни разноски – 200 лв. платен адвокатски хонорар, удостоверено с писмени документи по делото. Ето защо, съдът