Определение № 4616 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2026 г.

Производството е образувано по жалба от А. С. Атанасов в качеството му на председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Пиротска № 7, ет. 5, против решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ по т. 18.2, т. 18.3, т. 18.4 и т. 18.5 от протокол № 11/24.03.2026г. С тях съответно СК на ВСС по т. 18.2 „допуска поправка на явна фактическа грешка в пълния стенографски протокол № 9/10.03.2026г. от заседание на Съдийската колегия, като на страница 184, ред 11, считано отгоре надолу, вместо „5 гласа „за“ да се чете „4 гласа „за“, по т. 18.3 „Допуска поправка на явна фактическа грешка в пълния стенографски протокол № 9/10.03.2026г. от заседанието на Съдийската колегия, като на страница 185 вместо отразения текст по т. 39.1 :Приема представените доказателствени материали, посочени в мотивите към предложението на А. Д. и О. К.-членове на Съдийската колегия на ВСС да се чете: Не приема предложението на В. И. за изпращане на материалите по компетентност на Комисията по професионална етика към Съдийската колегия., по т. 18.4 „Допуска поправка на явна фактическа грешка в пълния стенографски протокол № 9/10.03.2026г. на СК, като на страница 185 отразения текст по т. 39.2 „Поканва за изслушване на заседанието на СК на ВСС на 24.03.2026г. съдия И. Й. И.-заместник на административния ръководител-заместник председател на Административен съд- Русе, съдия Д. В.-Административен съд София – област, съдия Р. Б.-и.ф. административен ръководител на Административен съд-Русе, Д. К.-член на СК на ВСС“ да се замени с: Не приема предложението на А. Д. и О. К. за поканване за изслушване на заседанието на СК на ВСС на съдия И. Й. И.-заместник на административния ръководител-заместник председател на Административен съд – Русе, съдия Д. В. – Административен съд София област, съдия Р. Б.-и.ф. административен ръководител на административен съд- Русе, Д. К.-член на СК на ВСС“., по т. 18.5 „Задължава главния секретар на ВСС да предприеме необходимите действия за отразяване в разпечатките на действителното съдържание на протокола, съобразно допуснатите днес поправки. Отразяването на резултатите от гласуването в табличен вид да бъде в следния смисъл: За решението по т. 1 по предложението на В. И.- „Не приема предложението на г-жа И. за изпращане на материалите по компетентност на Комисията по професионална етика към СК „.-4 гласа „за“ и 4 гласа „против“, като гласовете „за „ са на Б. Н., В. И., С. М. и С. Г.; гласове „против“, са на Г. З., А. Д., О. К. и Ц. П.; За решението по т. 39.2 относно предложението на вносителите Д. и К. за поканване за изслушване на посочените лица-4 гласа „за“ и 3 гласа „против“, като гласовете „за „ са на Г. З., А. Д., О. К. и Ц. П.; гласовете „против“ са на Б. Н., С. М. и С. Г.. Със звездичка да бъде отбелязано-В. И. участва в заседанието по време на гласуването, но не гласува. Решенията в табличен вид относно начина на гласуване по точки 39.3 и 39.4 да се запазят във вида, в който са сега. Поддържат се доводи в жалбата, че Съюза на съдиите в България има процесуална легитимация да оспори решенията на СК на ВСС за поправка на явна фактическа грешка, които според чл. 62, ал. 2, изречение трето АПК подлежат на обжалване по предвидения в този раздел /на АПК/ ред. Поддържа се, че с решение на СК на ВСС по протокол № 32/11.11.2025г. не е прието предложение на А. Д.-член на СК на ВСС, за включване под т. 30 от дневния ред на депозирания от УС на ССБ сигнал с вх. № ВСС-16009/07.11.2025г. съдържащ данни за оказан натиск върху съдия И. Й. И. в процедурата по избор на административен ръководител на Административен съд- Русе. Сигналът е подаден на основание приетия в изпълнение на решение на СК на ВСС по протокол № 7/25.02.2020г. Механизъм за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване натиск върху съдиите и съда /механизмът/. Твърди се, че впоследствие по предложение на г-жа А. Д. и г-жа О. К.-членове на СК на ВСС, сигналът е повторно внесен за разглеждане и включен под т. 23 от дневния ред на заседанието на СК на ВСС, насрочено за 24.02.2026г. като заседанието не е проведено поради липса на кворум. Твърди се че с решения по т. 39.1 и т. 30.2 по протокол № 9/10.03.2026г. СК на ВСС съответно: приела представените доказателствени материали, посочени в мотивите към предложението и поканила за изслушване на заседанието на СК на ВСС на 24. -3.2026г. съдия И. Й. И., съдия Д. В. и Д. К.. Поддържа се, че от изказванията на членовете на СК на ВСС, съставляващи мотивите към приетите решения по т. 39.1 и т. 39.2 от протокол № 9/10.03.2026г. е видно че те са постановени именно във връзка с подадения от Съюза на съдиите в България сигнал с вх. № ВСС-16009/07.11.2025г., наред със заявлението на засегнатия съдия, с което той е поискал отвод на Д. К. – член на СК на ВСС. Поддържа се, че оспорените решения в настоящата жалба с които формално се поправя фактическа грешка в протокол № 9/10.03.2026г. от заседанието на СК на ВСС всъщност е пререшен въпросът за допустимостта на подадения от ССБ сигнал по Механизма, като е отказано неговото разглеждане по същество. Поддържа се, че Механизмът предвижда редица отклонение от общия ред за подаване на сигнали, уреден в раздел III от глава осма на АПК, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на висшия съдебен съвет и на неговата администрация. По общия режим не е необходимо подателят на сигнала да има личен и пряк правен интерес-чл. 15-АПК, поради което право да подаде сигнал законът предоставя на всеки гражданин или организация, както и на омбудсмана-чл. 109 АПК. Поддържа се, че е налице различна процедура по Механизма от тази по чл. 110, ал. 1 АПК на ССБ е налице процесуална легитимация за оспорване на решенията и не е приложима разпоредбата на чл. 124 АПК, която изключва обжалването на решението по съдебен ред на решенията по сигналите. Поддържа, че е налице особено производство по Механизма, в който е налице правен интерес от оспорване както на актовете по сигналите и на процесуалните актове във връзка с разглеждането му- чл. 197 АПК чл. 56, ал. 4 АПК. Сочи се практика- Определение № 11901 от 21.12.2022г. на ВАС по адм. дело № 11570/2022г. На следващо място се поддържа че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Цитира се чл. 11, ал. 4 от Правилата за работа на СК на ВСС, приети с решение по протокол № 7:07.06.2016г., съответно изменян и допълван, като предвижда, че поправки на очевидни фактически грешки се правят само с решение СК, от органа който е издал решението и след изтичане на срока за обжалване, п о реда предвиден за решението, което се поправя. Поддържа, се в случая не е налице явна фактическа грешка, а се подменя волеизявлението на колективния орган. По изложените съображения се иска прогласяване нищожността на обжалваните решения за поправка на явна фактическа грешка, респективно отмяната им като незаконосъобразни., като се върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона., а именно за разглеждане на сигнал № ВСС-160009/07.11.2025г. по предвидения ред в Механизма за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда. По така подадената жалба е постъпил отговор от СК на ВСС чрез процесуални представители юрисконсулти Д. Генадиева и Р. Матева с възражения за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение, като взе предвид жалбата с доводите в нея, доводите на ответника, доказателствата по приложената административна преписка и изискванията на закона, констатира следното: С жалбата се оспорват решения на СК на ВСС със доводи, че Съюзът на съдиите в България е процесуално легитимиран да подаде такава жалба, с обосноваван правен интерес на основание Механизъм за действие на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда. В настоящият случаи се посочва сигнал от съдия, участник в процедура за избор на административен ръководител на Административен съд – Русе, по повод участието му именно в тази процедура, и сигнал от ССБ по същия повод по които сигнали са постановени обжалваните решения за поправка на предходни решения в тази предметна връзка. Поддържа се, че процедурата по Механизма е различна от процедурата в АПК за разглеждане на сигнали. По така изложените доводи Върховен административен съд, шесто отделение констатира следното: Механизмът за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда е изготвен в изпълнение на решение на СК на ВСС по протокол № 7/25.02.2020г. и в съответствие със стандартите за независимостта на съдебната власт. Състои се от 10 точки като в т. 1 е посочено че всеки съдия, общо събрание на съдии в съответния съд, административен ръководител или професионално сдружение на съдии може да сезира СК на ВСС при намеса върху независимостта на съдията, както и при оказване на натиск върху него, чрез обиди, клевети, заплахи, внушения, изнасяне на данни от лични му живот и този на негови близки, независимо от използваните форми и средства. Предвижда по т. 1 сезирането да е писмено чрез председателстващия СК на ВСС или членовете на СК. Съдържанието на т. 3 се отнася до изпращането на сигнала, регистрацията му и съобщаване на членовете на СК. Точка 4 предвижда съдържание, т. 5 урежда внасянето за разглеждане в първото редовно заседание на колегията, или че се свиква извънредно заседание, като се предвижда изслушване на засегнатия магистрат. Т. 6 от Механизма посочва, че при преценка на изнесените факти като недостатъчни СК на предприеме мерки за неговото изясняване като изисква информация и документи от съответните публични и частни субекти. В точка 7 от механизма се посочва че ако СК на ВСС направи извод че е налице засягане на независимостта на съдията или застрашена или има опит за натиск върху него СК взема решение за оказване на институционална подкрепа. Примерните форми на тази подкрепа са посочени в т. 8 и са Приемане и оповестяване на официална позиция на СК по случая, Изявление или брифинг и/или пресконференция на говорителя на СК или определен член на колегията при получаване на сигнала и след извършване на проверката, организиране на интервю или участие в телевизионно или радио предаване на засегнатия съдия, говорителя на СК, член на СК, представители на академичната общност и професионални сдружения, писмено уведомяване за институционална подкрепа към съдия на държавни органи, местни власти или организации, професионални сдружения, съсловни организации, непарламентарно представени партии и други, както и сезирането им за предприемане на съответните мерки и действия, включени н техните правомощия, в случаите на засягане на независимостта или на оказан натиск върху съдия от представители на законодателната и и изпълнителната власт, длъжностни лица и публични личности, писмено уведомяване на Висшия адвокатски съвет и съответната колегия за институционалната подкрепа към съдията и сезирането им за предприемане на действия по компетентност, в случаите на засягане на независимостта или на оказан натиск върху съдия от адвокати, писмено уведомяване на медията осъществила натиск върху съдията за институционалната подкрепа, сезиране на СЕМ, Комисията за култура и медиите към Народното събрание, Националния съвет за журналистическа етика, СБЖ, Асоциацията на европейските журналисти, сезиране на Министъра на правосъдието с оглед упражняване на законодателна инициатива за преодоляване на констатирани дефицити в областта на законодателството и в областта на общественото доверие. В точка 9 от Механизма е посочено че във всеки случай, при който са посочени конкретни обстоятелства, очертаващи нарушени, свързани с организацията на работа на съдията и морално етичните норми, или се създават съмнения за неговата почтеност и за наличие на корупционни практики СК може да поиска извършване на проверки от ПРБ КПКОНПИ, ИВСС, съответна местна комисия за професионална етика и др.- с цел защита на магистрата и доверието в съдебната система. За тези действия се уведомява съдията и се оповестяват публично. В последна точка 9 от Механизма е посочено, че СК на ВСС може да изисква информация за движението и резултата от образувано досъдебни производства и проверки, във всички случаи. Така цитирани точките от механизма налагат следните изводи: Предмета на защита по този механизъм е независимостта на и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда. Предвиждат се правила за подаване, регистрация и разглеждане на сигналите, вземане на решение и формите за оказване на институционална подкрепа. Процедурата, уредена в този механизъм има характер на вътрешни правила, които не уреждат издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Приемането на решение по т. 8 от механизма е акт на администрация, но не е административен акт, по смисъла на съдържанието на институционалната подкрепа в примерните форми по т. 8. Самите изброени примерни форми са нещо различно от формата и съдържанието на административния акт по чл. 21 АПК. Поради това, при липсата на характеристиките на административен акт, което изключва приложението на съдебно оспорване по реда на АПК, то следва, че всяко действие и решение за извършване на действие или отказ от извършването му по повод разглеждане на сигнал по Механизма не подлежи на съдебен контрол. Поради това, дали е налице хипотеза на явна фактическа грешка или е налице друга хипотеза на произнасяне, не може да бъде предмет на разглеждане в производството по жалба срещу тези актове/решения на СК на ВСС. На следващо място, извън приложението на Механизма, ако е налице сигнал по реда на глава Осма АПК, в чл. 124 АПК е предвидено, че решението постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Тук също следва да се отбележи, че разглеждането на сигнала и вземането на решение с което не се разглежда, не удовлетворява подателя или е в друг смисъл, не е производство по издаване на административен акт, независимо, че завършва с решение като акт на администрацията. Ето защо не е приложима уредбата за оспорване на такъв акт нито пред горестоящ орган, нито пред съд по реда на АПК. Поради това не подлежи на оспорване и отказ да бъде разгледан такъв сигнал в хипотезата на чл. 197 и сл. АПК. При изложените съображения, че отказът да бъде разгледан такъв сигнал не е в административен процес по издаване на административен акт, не се споделя цитираната практика, че е допустимо разглеждане на отказ от разглеждане на сигнал. Самият раздел IV, в глава осма на АПК е със заглавие „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“, което производство е различно от производствата по разглеждане на предложения и сигнали. В настоящият случай така подадена жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като подадена срещу решения на СК на ВСС, които не са административни актове и производството по нея прекратено. Следва да се отбележи, че всички доводи и твърдения, предмет на сигнала са свързани и са при и по повод на образувано административно производство за избор на административен ръководител, което не е приключило. Предвид твърдяната фактическа връзка с това производство, то в неговото провеждане административният орган, констатирал доказването или не, на фактите, които се твърдят в сигнала, следва да прецени дали да вземе отношение и по тях в производството по избор на административен ръководител, независимо от разглеждането им в процедура по Механизма или по друг приложим ред. Предвид изложеното жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено на основание чл. 160 АПК във връзка с чл. 159, т. 1 АПК. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение