Определение № 1550 от 02.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1080/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Подадена е молба вх. № 8922/09.03.2026г. на А. Й. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 222 от 15.05.2024г. по т.д. № 716/2023г. на Окръжен съд – Пловдив. С решението, по иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК на Г. Н. Г., е признато за установено, че молителят дължи сумата от 90 000 лева по запис на заповед от 19.06.2023г., с падеж 19.07.2023г., със законната лихва за забава от 25.07.2023г. до окончателното плащане. За сумата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.07.2023г. по ч.гр.д. № 10789/2023г. на Районен съд – Пловдив. Съгласно изложеното в молбата за отмяна, допълнително уточнена с последваща молба от 01.04.2026г., при решаването на спора съставът на Окръжен съд – Пловдив не е анализирал фактическите обстоятелства относно действителното възникване на задължението и реалното предаване на паричната сума. В тази връзка молителят сочи, че след постановяване на съдебното решение са възникнали нови обстоятелства, които не са били известни на съда и които са от съществено значение за правилното решаване на спора – подписване на записа на заповед след предполагаемото предаване на сумата от 90 000 лева (записът на заповед бил подписан в ресторант „Хепи“ на автомагистрала „Тракия“, а след това, при отделна среща в [населено място], в офис на Г. е предадена сумата). Това станало известно на молителя на 26.01.2026г. след получаване на издаденото по преписка № 11851/2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив постановление, съдържащо възпроизведени сведения от ищеца Г. Н. Г. и от Д. И. Д.. Молителят възразява срещу приетия от Окръжен съд – Пловдив за установен факт на предаване на сумата по записа на заповед. Възразява и че документът не е бил изцяло попълнен към момента на полагане на подписа на молителя като издател. В тази връзка за относими се сочат начинът на разполагането на основния текст и на подписа на молителя, както и различията в ръкописното попълване на отделни реквизити в записа на заповед. Иска се допускането на съдебна графологична експертиза за установяване дали документът е бил изцяло попълнен към момента на подписването. Насрещната страна Г. Н. Г. оспорва молбата за отмяна като недопустима (просрочена и нередовна), както и като неоснователна по същество. Установеният срок за подаване на молбата за отмяна при наличие на открити нови обстоятелства е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство. В случая не се представят доказателства кога е било получено постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Не са изложени конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна. Същевременно изложените твърдения не са основание за отмяна, а оплаквания срещу правилността на решението, чиято отмяна се иска. Страната се противопоставя и на доказателственото искане за експертиза. По подадената молба настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, намира, че като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията са следните: Отмяната е извънредно средство за защита срещу влязло в сила съдебно решение, което е неправилно поради обстоятелства (на основания), посочени в чл. 303 от ГПК. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК трябва да се касае за нови обстоятелства, от съществено значение за изхода на делото, което не могли да бъдат известни на страната при решаването му. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая липсват изложени надлежни обстоятелства, осъществяващи хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност като положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост. За тази редовност Върховният касационен съд следи служебно, а в случая редовността на молбата е оспорена и от насрещната страна. Подписването на записа на заповед от 19.06.2023г. и предаването на сумата от 90 000 лева (ако такова е имало), независимо от хронологията на събитията, са по естеството си факти, в осъществяването на които молителят е участвал, а истинността (автентичността) на записа на заповед като документ е можело да бъде преценена и оспорена от него още в исковото производство, където записът е бил представен. При преклудирано процесуално право по чл. 193 от ГПК за оспорване на представен в исковото производство документ, неговата неавтентичност не може да бъде релевантно ново обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на постановеното в исковото производство решение. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици. Липсват съображения, че пропускането на възможността да се оспори истинността на документа е по уважителни причини или поради непредвидени обстоятелства. В този смисъл следва да бъдат съобразени постановките на Тълкувателно решение № 5/2012 от 14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС (мотивите към т. 1 и т. 2). Същевременно с оглед наведените от молителя обстоятелства не е налице и упражняване на правото за отмяна в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК, за което насрещната страна също възразява. Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство. Тъй като молбата по делото е подадена след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок, тя следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Молба за отмяна, която е подадена след като са изтекли сроковете по чл. 305 от ГПК, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество (т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). По същата причина не е необходимо даването на възможност молителят допълнително да излага конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи отмяната на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Пловдив (т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). Исканата от молителя съдебна графологична експертиза не следва да бъде допускана. Доказателственото искане е предпоставено от разглеждането и решаването на молбата на молителя по същество. Воден от горното съдът