Определение № 925 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4510/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. К. против решение № 913/14.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1054/2025 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за основателен иск с правно основание чл.233 вр. чл.243 ЗЗД и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Районен съд – Пловдив. Съдът е приел, че ищцата е собственик на процесните имоти – жилищна сграда и гараж, находящи се в [населено място], общ. Р., като имотите се държат от майката на ищцата и ответник по делото – А. П. К.. Прието е, че в случая се касае за сключен неформален, безвъзмезден договор за послужване, като вещите са предадени за ползване на държателя. По делото няма въведени твърдения от ищцата, а и липсват данни да е било уговаряно заплащане на някаква сума за ползването на имота, ведно с къщата и гаража. Ответникът по делото е направил възражение в смисъл, че ползва имота на основание владение на база преддоговорни отношения, които съдът е приел по делото за недоказани. Твърденията за наличие на преддоговорни отношения са били в насока, че ответницата ще изгради в имота на ищцата жилищна сграда, в която ще живее, като собствеността върху постройките ще бъде прехвърлена на ответницата в един по-късен момент. Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че по правоотношението между страните ищцата се явява заемодател на имота и изградените обекти, а ответницата - заемополучател, като ги е ползвала безвъзмездно временно за периода до връчването на поканата, поради което на основание чл. 233 вр. чл.243 ЗЗД дължи предаването на вещите обратно на заемодателя. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Поддържаните основание за недопустимост на въззивното решение и очевидната му неправилност се обвързват с твърдения за непроизнасяне по всички доводи и възражения на страните, както и с липса на мотиви от страна на въззивната инстанция. Възраженията на ответника във въззивната жалба са били свързани с твърденията, че тя е построила къщата в имота на ищцата, със собствени средства и че между страните са съществували преддоговорни отношения във връзка с бъдещо прехвърляне на собствеността върху построеното. Съдът се е произнесъл по тези възражения и доводи на въззивника, с въззивното решение, като е приел, че преддоговорните отношения не са доказани от страна на ответника по делото, като в тази насока е обсъдил свидетелските показания по делото, както и че е приел, че независимо от обстоятелството кой е извършил строителството в имота на ищцата, тя е собственик на имотите, предмет на спора. Налице е произнасяне по въведените с въззивната жалба доводи и възражения, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да се произнесе по всички доводи и възражения на страните въведени във въззивното производство. От друга страна, непроизнасянето по всички доводи и възражения на страните /каквото в случая не е налице/, не води до наличие на недопустимост на въззиввното решение, каквито доводи са налице във изложението на касационните основания. Поставят се въпроси във връзка с обсъдените свидетелски показания, въз основа на които съдът е формирал своите изводи относно правоотношенията между страните, приемайки, че е налице договор за заем за послужване. Съдът е обсъдил свидетелските показания, като е приел, че същите са непротиворечиви относно относимите към спора факти – ползването на имота и отношенията между страните, като по този начин не се е отклонил от съдебната практика на ВКС относно задължението да обсъди свидетелските показания в тяхната цялост и при наличие на противоречие да посочи защо кредитира едни, а не други свидетелски показания. Тезата на касатора е, че въз основа на събраните по делото доказателства е следвало да се приеме, че е налице владение, а не държане по силата на договор за заем, като владението е придобито въз основа на преддоговорни отношения във връзка с евентуално бъдещо прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти. В отговора на исковата молба са изложени твърдения в насока, че страните обаче не достигнали до сключване на предварителен или окончателен договор за учредяване на право на строеж в законоустановената форма, доколкото сградата била изградена по-бързо от очакваното, като ищцата следвало вече да прехвърли правото на собственост върху сградата и гаража. Такъв договор обаче не бил сключен поради влошаване на отношенията между страните. Поставените в тази насока въпроси, свързани с доказването на преддоговорни отношения и установяването на владение върху недвижимите имоти не водят до наличието на основания за допускане до касационно обжалване, доколкото предварителен договор за продажба на недвижим имот следва да е обективиран в писмена форма, каквато в случая не се твърди да съществува, като оттам и въззивния съд е направил извод за липса на осъществявано владение, като безспорно е в съдебната практика,владение върху недвижим имот е налице, но когато е съществено въз основа на предварителен договор, какъвто в случая съдът е приел, че не е налице, а и липсват подобни твърдения от страна на ответника по спора. При липсата на данни за наличието на владение, съдът е приел установената фактическа обстановка, като останалите въпроси, касаещи обхвата на спора по чл.310, ал.1, т.2 ГПК и преддоговорни отношения и владение в противовес на претенция за предаване на заети вещи не са разрешени при наличието на сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1022,58 евро, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС