Определение № 50223 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3175/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н., подадена чрез пълномощника му адвокат Г. С., против определение № 872 от 16.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 293 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение (имащо характер на определение) № 260535 от 17.10.2021 г. по гр. д. № 1541 описа за 2020 г. на Районен съд - Плевен за прекратяване на производството по предявения от Н. Й. Н. против Областна дирекция „Земеделие“ гр. Червен бряг иск за признаване на основание чл. 124, ал. 4 ГПК неистинността на документ – справка за имоти на собственик към 28.09.2016 г. по отношение на имот № *, направена в Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, землище на гр. Червен бряг, представен от ОбСл. „Земеделие“ гр. Червен бряг пред ВАС в съдебно заседание на 28.09.2016 г., поради недопустимост на иска. Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез главен юрисконсулт И. Д., в който оспорва жалбата, но не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоначално в Районен съд - Червен бряг е образувано гр. д. № 898/2016 г. на основание постъпила искова молба от Н. Й. Н. срещу Общинска служба „Земеделие“ гр. Червен бряг, като е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ - Регистър за земеделските земи, гори и земи в ГФ землище на гр. Червен бряг ЕКАТТЕ *, Община Червен бряг – справка за имоти на собственик по отношение на имот № *. С решение на Районен съд - Червен бряг № 200 от 04.09.2018 г., постановено по гр. д. № 898/2016 г. така предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. С решение на Окръжен съд - Плевен № 121 от 22.03.2019 г. по в. гр. д. № 733/2018 г. е обезсилено решението на Районен съд - Червен бряг, като въззивната инстанция е приела, че ОбС „Земеделие“ гр. Червен бряг не е надлежна страна в процеса, тъй като е териториално звено на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и няма юридическа самостоятелност. Делото е върнато на Районен съд - Червен бряг за разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действително предявения от ищеца установителен иск спрямо Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен. След отменителното решение на Окръжен съд - Плевен, пред Районен съд - Червен бряг е образувано гр. д. № 18/2020 г. Поради направено от ответника възражение за местна неподсъдност на спора, производството по гр. д. № 18/2020 г. по описа на Районен съд - Червен бряг е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Плевен. На това основание е образувано гр. д. № 1541/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен. В съдебно заседание на 12.05.2021 г. пред ПРС ищецът е уточнил, че документът, който иска да бъде обявен за неистински е представен в съдебно заседание на 28.09.2016 г. по адм. д. № 7836/2015 г. по описа на ВАС. За да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, Районен съд - Плевен е приел, че оспореният документ – регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ е представен в съдебно заседание на 28.09.2016 г. по адм. д. № 7836/2015 г. по описа на ВАС, на това заседание ищецът е присъствал, не е оспорил истинността на документа, не е възразил за неговото приемане, поради което е преклудирана възможността му в друго производство чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК да оспорва истинността на същия документ. Въззивният съд е споделил този правен извод на първоинстанционния съд. Посочил е, че след като в приключилото производство по адм. д. № 7836/2015 г. по описа на ВАС въпросният документ е представен и явилият се лично Н. Й. Н. изрично е заявил, че не го оспорва, е преклудирана възможността му за същия този документ да предявява иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неговата неистинност. Посочил е и, че искът е недопустим и на друго основание – липса на правен интерес за ищеца, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, в това число и на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК. Изложил е съображения, че правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. В случая чрез оспорване истинността на процесния документ ищецът цели да бъде решен спор за собственост, като навежда доводи, че част от този имот в размер на 12 дка е негова собственост, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а държавата чрез МЗХГ неправомерно го е актувала като имот частна държавна собственост, респ. неправомерно и незаконосъобразно е издаден въпросния регистър. Спорът за собственост следва да бъде решен по друг ред, чрез предявяване на друг иск, на друго основание, а не чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ. Н. Й. Н. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице, макар да е очевидно неправилен извода на съда, че искът по чл. 124, ал. 4 ГПК е преклудиран, тъй като процесният документ е представен в административно производство по дело № 7836/2015 г. на ВАС и не е оспорен (административното производство е било за отмяна на отказ да бъде предоставена информация и в настоящото производство ищеца не е твърдял, че решението по чл. 124, ал. 4 ГПК ще му послужи да иска отмяна на административното решение, нито че ще му послужи по друг висящ спор, в който не е оспорил този документ, в които само случаи искът е недопустим съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС). Независимо от този очевидно неправилен извод на въззивния съд, касационното обжалване не следва да се допусне, тъй като липсва формулиран правен въпрос относно другия мотив на въззивния съд, а именно, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото ищецът твърди, че му е признато правото на възстановяване на собствеността върху 12 дка, попадащи върху имота, за който е оспорена истинността на Регистър за земеделските земи, гори и земи в ГФ землище на гр. Червен бряг и чрез иска цели да довърши реституционната процедура в стари реални граници, т.е. да разреши спор за наличието на предпоставките за реална реституция (спор за собственост). Такъв въпрос не може да бъде уточнен и от доводите на касационния жалбоподател и практиката на ВКС, на която се позовава във връзка с тях – относно задължението на въззивния съд да основе решението си върху всички приети за установени и относими към предмета на спора факти и липсата на доклад на първоинстанционния съд; записването на имота от ОДЗП като държавна собственост-съществуваща собственост преди възстановяването без да посочи с какъв документ е доказана държавната собственост; доказване на факти, които изключват правото на собственост на държавата, удостоверено с А., което е извършено с издадено от държавата удостоверение по чл. 82а ЗДС – доколкото те касаят задълженията на съда при разрешаване на правен спор по същество, а не правомощията по чл. 130 ГПК при преценка допустимостта на иска. Единствено позоваването на решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 4882/2008 г., IV гр.о. на ВКС касае съображенията на съда относно липсата на правен интерес. Изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от настоящия иск не противоречи на тълкуването по това решение на ВКС, касае допустимостта на иск за установяване неистиност на частен документ, като при връщане на делото за ново разглеждане са дадени указания на съда да изиска от ищците уточняване на правния им интерес (какво е правното действие на списъка, т. е. с каква цел е съставен, къде ще се ползва и къде е представен, а от тук и дали е доказан правния интерес за ищците). Именно с оглед конкретните твърдения на ищеца за правния му интерес с оглед довършване на реституцията в стари реални граници, въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като за постигане на целения от ищеца резултат следва да се разреши спора за собственост относно липсата на пречки за реална реституция (което не представлява преразглеждане на решенията по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като никое от тях не е възстановяване на собствеността в стари реални граници). С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение