Решение № 6088 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. Д., чрез адв. Димитров, срещу Решение № 34432 от 21.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 8439/2025 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-21-216 от 21.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/47 от 13.06.2025 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-София-град. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване( КСО) във вр. с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Твърди се, че законодателят третира службата по ЗМВР като специфичен труд, при който осигурителният стаж се зачита при условията на първа категория за целите на пенсионното право. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ - София-град, представляван от юрк. Петрова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е Решение № 2153-21-216 от 21.07.2025 г. на директора на ТД на НОИ София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. К. Д. против разпореждане [номер]/47 от 13.06.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл.69, ал. 2 и чл.69б, ал. 1 КСО във вр. с чл. 18, ал. 4 НПОС. От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. № 2113-21- 3262/30.05.2025 г. И. К. Д. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че тя има по първа категория труд: 17 години, 05 месеца и 05 дни като държавен служител по ЗМВР – служител към Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности" (ДУССД) и по трета категория: 15 години, 03 месеца и 08 дни. След преобразуването на стажа в трета категория е прието, че към 30.05.2025 г. И. К. Д. има общ осигурителен стаж 44 години, 03 месеца и 26 дни, при навършена възраст [възрас], или сбор от осигурителен стаж и възраст 95 години, 06 месеца и 03 дни. Констатирано е, че заявителката няма навършени 54 години и 04 месеца за календарната 2025 г., поради което няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 2 КСО. Прието е също, че лицето няма право на лична пенсия за ОСВ и по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, т.к. не отговаря на изискването на чл. 18, ал. 4 НПОС. Съобразена е регламентацията в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, като е прието, че към датата на заявлението Д. има изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 08 месеца, но няма навършена съответната изискуема възраст. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение № 2153-21-216 от 21.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Административният орган е отхвърлил жалбата срещу цитираното разпореждане в съответствие с нормите на чл. 69, ал. 2 КСО и чл. 69б, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е разграничил предпоставките по чл. 69 КСО и чл. 69б КСО, като е изложил съображения, че чл. 69б КСО, за разлика от чл. 69 КСО, изисква като материална предпоставка лицето да е работило десет години при условията на първа категория труд. Анализирани са разпоредбите на чл. 17, ал. 2 НПОС и чл. 183, ал. 3 ЗМВР, като е обоснован извод, че Д. разполага с изискуемия стаж като служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 КСО за 2025 г.- 54 години и 04 месеца. При тези факти първостепенният съд е приел, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е неприложима. Посочил е, че И. К. Д. няма и навършена възраст по чл. 68, ал. 1 – 2 КСО – 62 години и 04 месеца за календарната 2025 г., като е заключил, че административният орган законосъобразно е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съдът правилно е определил предмета на спора, като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за делото, направил е свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на Решение № 2153-21-216 от 21.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/47 от 13.06.2025 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-София-град при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящото решение препраща изцяло към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Според разпоредбите на чл. 69 КСО не се свързва правото на пенсия с условията на труд, а материалната предпоставка е общ осигурителен стаж. В чл. 69б, ал. 1 КСО е посочено, че правоимащите лица са работили десет години при условията на първа категория труд и е налице съществена разлика в съдържанието на двете понятия. В чл. 17, ал. 2 НПОС се посочва, че стажът по чл.69 КСО се зачита за първа категория труд. Такова „зачитане“ е налице и в разпоредбата на чл. 183, ал. 3 ЗМВР. Това зачитане обаче е само за придобиване на право на пенсия от лицата по чл. 69 КСО, с материални предпоставки: възраст, общ стаж 27 г., от който две трети действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Това зачитане е само във връзка с признаване на правото на пенсия, но не означава, че условията на труд са били от първа категория. Категория труд с условия от първа категория не се признава и по силата на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 ЗМВР. Категорията труд се урежда в чл. 104 КСО и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Това означава, че лицата в хипотезите по чл. 69 са в благоприятно положение само поради факта, че изпълняват дейности на основание посочените закони, изброени изчерпателно. В разпоредбата на чл. 69б КСО се уреждат материални предпоставки за придобиване на право на пенсия, които лица са работили десет години при условията на първа категория труд. Тук фактическият състав е еднозначен, че условията на труд са първа категория за разлика от чл. 69 КСО, при който правото на пенсия се признава, като при посочените хипотези на чл. 69 КСО осигурителният стаж се зачита за първа категория. Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 КСО може да е от различни категории, или в смесен вариант. За да бъде приложен чл. 69 КСО следва да се установи, че стажът е в необходимите размери и условия, и е налице изискуемата възраст. Ако няма стаж от първа категория, но са налице изискванията по чл. 69 КСО, той се зачита от първа категория само за признаване на правото на пенсия. От анализа на разпоредбите следва, че стажът в хипотезите на чл. 69 КСО не е от първа категория априори изначално, а може да е от всяка категория. Ако становището, че стажът по чл. 69 КСО винаги е от първа категория, е вярно, то е излишен чл. 69 КСО, тъй като ще се прилага винаги и автоматично чл. 69б КСО, който е по - благоприятен, защото изисква само 10 г. стаж от първа категория и по-ниска възраст от възрастта по чл. 69 КСО. Целта на закона е възможност за лицата по чл. 69 КСО да се пенсионират при по - благоприятни условия от общите условия. Ако в стажа по чл. 69 КСО се съдържа стаж от първа категория във връзка с условията на труд на конкретна длъжност, или стаж от първа категория извън хипотезите по чл. 69 КСО, то отново ще е налице приложение на разпоредбата на чл. 69б КСО, която е за лицата, работили при действителни условия на първа категория труд. За останалите лица, които не са работили в условията на първа категория труд, но са лица в хипотезите по чл. 69 КСО, стажът се зачита за първа категория само относно признаване на правото на пенсия, и то при наличието на всички предпоставки в чл. 69 КСО. Разликата в условията на труд по категории е свързан с различно възнаграждение, добавки за вредни условия и други, който довод подкрепя извода, че ЗМВР и КСО влагат различно съдържание в условия на труд от първа категория и зачитане при пенсиониране на осигурителен стаж от първа категория. Логиката на разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО е, че спрямо лицата по чл. 69 КСО имат специална уредба, която е по - благоприятна, ако нямат стаж от първа категория. Ако имат 10г. стаж от първа категория/работили са в условията на труд от първа категория/ и имат възрастта по чл. 69б КСО, те на това самостоятелно основание могат да придобият право на пенсия за ОСВ. В смисъла на тези мотиви, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б КСО, няма самостоятелно значение извън разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО, защото не е необходимо с подзаконовия акт да се указва, че ако не може да се приложи чл. 69 КСО, то може да се приложи чл. 69б КСО при наличие на материалните предпоставки за това. Недопустимо е с подзаконов акт да се въвеждат материални предпоставки извън тези в разпоредбата на закона, поради което чл. 18, ал. 4 НПОС не създава право на пенсия при още по - благоприятен вариант в хипотеза на смесено приложение на чл. 69 и чл. 69б КСО. Правилно първостепенният съд е приел, че Д. разполага с изискуемия стаж като служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, поради което неприложима се явява и разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Освен това лицето няма навършена възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 КСО - 62 години и 04 месеца за календарната 2025 г. Следователно, изводът на АССГ за законосъобразност на оспорения административен акт е правилен и обоснован, като съответстващ на събраните по делото доказателства и правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,