Определение № 5661 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „МИЛАБ“ ЕООД против решение № 25/13.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 383/2023 г. от 2-ри граждански състав на АС – Пловдив. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че квалифицирания от съда иск като такъв с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на окръжен съд. Съдът е приел, че предявеният по делото иск е с квалификация чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз и е с предмет осъждане на ответника ПРБ да заплати на ищцовото дружество сумата 195 843,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., претърпени вследствие нарушение на правото на Европейския съюз, осъществено от ПРБ. Съдът е приел, че посочените от ищеца като нарушени норми от правото на ЕС не са такива, които предоставят права на частноправните субекти, а касаят отношенията между ЕС и държавите членки по повод осъществяването на политиките на Съюза в съответната област – опазване и подобряване на човешкото здраве. Посочено е, че видно от т.1 на чл.168 ДФЕС, същият касае осигуряване на високо равнище на закрила на човешкото здраве при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза, като по-нататък са визирани действията му в тази насока, свързани с подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве, борбата с големите заплахи за здравето, като поощряват научните изследвания относно техните причини, пренасяне и предотвратяване, а също така и здравната информация и просвета, както и наблюдението на сериозните трансгранични здравни заплахи, ранното оповестяване в случай на такива заплахи и борбата с тях. Конкретно е прието, че визираната от ищеца т.4, б.А от чл.168 предвижда, с цел преодоляване на общите проблеми на безопасността, приемане на мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти, които не са пречка всяка държава-членка да запази или да въведе постриктни защитни мерки. В чл.6 от ДФЕС се предвижда, че ЕС разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, в няколко области, в т.число и в областта на опазването и подобряването на човешкото здраве. Според съда, освен че не предоставят права на частноправни субекти, никоя от посочените норми от ДФЕС не касае пряко, а дори и косвено, правото на осъществяване на медицинска дейност, в това число извършването на специализирани медицински изследвания, предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина, каквато е дейността на ищцовото дружество и което негово право се твърди, че произтича от визираните като нарушени норми от правото на ЕС. На следващо място е прието, че фактическият състав на предявения иск, освен нарушена правна норма на ЕС, предвижда и нарушението да е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“. Съдът се е позовал на практиката на СЕС, според която решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е този на явно и значително неспазване от държава членка, както и от общностна институция на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка. В настоящия случай е прието, че визираните от ищеца действия и бездействия на прокуратурата в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на посочените от ищеца норми от правото на ЕС, а още по-малко, като „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ такова. Прието е, че дори хипотетично да се приеме, че действията и бездействията на прокуратурата, изразяващи се в запечатване на лабораторията на ищеца за около 2 месеца и половина, както и в отнемане на 3 бр. автомобили на дружеството, по някакъв начин нарушават посочените от ищеца норми от правото на ЕС, доколкото са свързани с общественото здраве, в която област развива дейност ищцовото дружество, те категорично не могат да бъдат считани като „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ нарушение в аспекта на разясненията на СЕС, цитирани по-горе. В тази връзка е прието, че по делото не се установява вследствие запечатването на процесната лаборатория да е създаден реален риск за живота и здравето на пациенти, чиито проби са се съхранявали в същата, нито да са били унищожени съхранявани във въпросните помещения проби от кръв и друг биологичен материал, с което да са били нарушени предвидените във визираната от ищеца норма на чл.168 от ДФЕС мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал непредявен иск, както и че поради наличието на основание за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Сочат се правни въпроси, свързани със задължението на съда да даде правната квалификация на иска изхождайки от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, а не с правната квалификация на иска, определена от ищеца, както и допустимо ли е да се отхвърли предявения иск, поради определена от ищеца погрешна правна квалификация на иска. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка вероятната недопустимост на съдебното решение, предвид твърденията на ищеца за това в касационната жалба, както и в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, състав на ВКС