Определение № 368 от 01.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1484/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Лоза Ракитница“ ООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 1194/16.05.2020 г. по ч.гр.д. №1309/2020 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.01.2020 г. по гр.д. №1203/2016 г. на СГС, за оставяне без уважение на искане от страна на „Лоза Ракитница“ ООД за встъпване като трето лице помагач във висящ процес по иск на Ц. Г. Д. и А. М. Х. срещу „ИНВЕСТБАНК АД. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е в законовия срок, но срещу неподлежащ на обжалване, съдебен акт. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС: ТР№1/2013 г. на ОСГТК по тълк.дело №4/2012 г. –т.9,б.“А“ определението на въззивния съд,с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице-помагач не подлежи на касационно обжалване Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че настоящата ЧКЖ е недопустима, поради което