Определение № 2269 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 980/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адвокат С. Иванова против Разпореждане №28470/31.12.2024г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 12838/24 година. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане жалба вх.№ 34261/20.12.2024г. на адвокат С. Иванова с пр. осн. чл.250 и сл. АПК, с искане съдът да отмени издаването на устни разпореждания, нареждания, заповеди и действия от служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, създаващи правила за адвокатско свиждане и бездействията на посочените служители по ограничаване на адвокатското свиждане и отказ да бъдат изведени определени лишени от свобода и/или отказ за извеждане и неизвеждане на повече от един лишени от свобода в помещението за адвокатско свиждане или в друго регламентирано място на 15.12.2024г. в Затвора София и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел следното от фактическа страна: на 15.12.24г., на адвокат Иванова е отказано от служители по надзорно-охранителната дейност в Затвора София, да бъдат доведени на свиждане едновременно повече от един лишен от свобода. Обяснението на началника на Затвора София, дадено чрез юрисконсулт е, че едновременното довеждане за свиждане на повече от един лишен от свобода сериозно затруднява работата на надзорно-охранителния състав и създава предпоставки за застрашаване на реда и безопасността на други лишени от свобода и на служителите на затвора. Също така мястото за провеждане на адвокатско свиждане, не позволява едновременно свиждането да се проведе с повече от един лишен от свобода, защото е преградено и обособено с един стол, и един телефон. Искането на адвокат Иванова да присъства и втори лишен от свобода, който да се ползва за преводач е недопустимо, тъй като администрацията на затвора няма задължение за осигуряване на преводач на адвокатите. В обяснението се сочи, че на адвокат Иванова, на посочената дата, е осигурено свиждане с четирима лишени от свобода по отделно. Административният съд е приел, че в случая се касае за отказ на служители по надзорно-охранителната дейност в Затвора София на 15.12.24г. да бъдат доведени повече от един лишен от свобода едновременно на адвокатско свиждане с адвокат Иванова. Отбелязвайки, че жалбата е подадена на 20.12.24г. съдът е приел, че към момента на подаването й, липсва предмет на защита по чл.250 АПК, тъй като фактическото действие е приключило на 15.12.24 година. От друга страна, съдът е приел, че процесният отказ за осигуряване на свиждане с адвокат едновременно на повече от един лишен от свобода, не представлява фактическо действие по смисъла на чл.250 АПК, а бездействие, защитата срещу което е по реда на чл.256, ал.1 и 2 АПК. По тези съображения, съдът е преценил искането за недопустимо по реда на чл.250 АПК, поради което го е оставил, без разглеждане. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното разпореждане като правилно. Съдът правилно е квалифицирал жалбата, с която е сезиран като искане по чл.250 и сл. АПК. Тази квалификация произтича от обстоятелствената част на жалбата, в която се твърди, че с неоснователни действия и бездействия на надзорно-охранителния състав на Затвора София се препятства дейността на жалбоподателката като адвокат, поради което се иска преустановяването им. Разпоредбата на чл.250 АПК предоставя бързо средство за защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от неоснователни фактически действия на административен орган или длъжностно лице в администрацията, които не са преустановени към момента на сезиране на съда. От твърденията в жалбата, с която е сезиран административният съд, действително следва, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл.250 АПК. Защитата е потърсена няколко дни след твърдяното засягане, а исканата защита е по принцип, а не за конкретния случай, макар той да е конкретният повод за предприемането й. По тези съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като правилно. Воден от горното и на чл.254, ал.2 АПК вр. с чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд