Определение № 4491 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Т. Р. срещу определение № 246/12.02.2025 г., постановено по адм. д. 32/2025 г. по описа на Административен съд – Перник (АС-Перник). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществено редовно връчване на съобщение за издаването на оспорения пред първата инстанция административен акт, както и относно здравословното състояние на частния жалбоподател, поради които се иска да бъде отменено обжалваното определение. Претендира разноски. Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 246/12.02.2025 г., постановено по адм. д. 32/2025 г. по описа на АС-Перник е отхвърлено искането на И. Т. Р. за възстановяване на срока за обжалване на Заповед № 513з-6687/25.06.2024г. на директора на СДВР, оставена е без разглеждане жалбата му против тази заповед и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК, защото жалбата, с която е сезиран е просрочена и не са налице основанията по чл. 161, ал. 3 от АПК за възстановяване на срока за обжалване. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото административният съд правилно е приел за установено, че Заповед № 513з-6687/25.06.2024г. на директора на СДВР е редовно съобщена на нейния адресат И. Т. Р. на 19.07.2024 г., когато приключила процедурата по чл. 210 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно чл. 210 от ЗМВР заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При отказ на служителя да получи заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР. Ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура. За поставянето на съобщението се съставя протокол, подписан от двама служители на МВР. От деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена. Тази разпоредба е детайлизирана в Инструкция № 8121з-877/6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и е точно спазена при съобщаването на И. Р. на оспорената от него заповед. Заповедтта е издадена на 25.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. е изготвено съобщение до адресата й за това обстоятелство. От протокол от 04.07.2024 г., който е официален удостоверителен документ, правилно АС-Перник е приел за установено, че на 03.07.2024 г. двама служители на СДВР са посетили домашния адрес (адреса за кореспонденция) на И. Р. с цел връчване на заповедта, но не са го открили, а на 04.07.2024 г. са му изпратили съобщението от 01.07.2024 г. и на личната електронна поща. В този протокол е записано, че И. Р. е в отпуск за временна неработоспособност. В частната жалба също се твърди, че в този период И. Р. е бил в отпуск за временна неработоспособност, а е провел болнично лечение в периода 14.07.2024 г. – 11.08.2024 г. Следователно не е съществувала обективна пречка да се намира на домашния си адрес, който е и адрес за кореспонденция и е посетен от неговите колеги, за да му връчат заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, респективно да са налице основания за възстановяване на срока за оспорване, започнал да тече при условията на чл. 210, ал. 5 от ЗМВР. В случая се оспорва удостоверяването с протокола от 04.07.2024 г. на посещението на домашния си адрес, но не са ангажирани доказателства за опровергаване на обвързващата доказателствена сила на официалния удостоверителен документ. По изложените съображения се налага извод, че е налице редовно съобщаване на Заповед № 513з-6687/25.06.2024г. на директора на СДВР чрез поставяне на съобщение на определеното за това място в СДВР, поради неоткриване на служителя на адреса за кореспонденция с работодателя. Не са налице и факти, които да обуславят основание за възстановяване на срока за обжалване. Жалбата е подадена на 11.12.2024 г., а здравословните проблеми, на които се позовава частния жалбоподател са от пролетта и лятото на 2024 г., респективно не са в положение да окажат влияние върху възможността му да упражни правото си на жалба чак в този момент, за да се подлагат на анализ доколко срокът е пропуснат поради тях. По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение