Определение № 33 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 236/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. М. В., срещу определение № 60306/24.11.2021 г. на Върховния касационен съд, по гр.д. №3140/2021 г., с което е оставена без разглеждане молба на В. за отмяна на влязло в сила решение № 260464/30.03.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2483/2020 г. в частта, с която бракът между М. В. и А. В. е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, като образуваното производство по чл. 303 ГПК е прекратено. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят по същество излага съображения за неправилност на въззивното решение, чиято отмяна желае по чл. 303 ГПК, като твърди, че няма вина за разстройството на брачните отношения. Насрещната страна А. В. В., чрез адв. Е. К., отговаря, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 260464/30.03.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2483/2020 г., съдът, като потвърдил първостепенния съдебен акт, е прекратил брака между М. В. и А. В. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Правилно, предвид предмета на спора и с оглед изричната разпоредба на чл. 303, ал. 2 ГПК, първият тричленен състав на Върховния касационен съд в обжалваното определение е приел, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е изключено от обхвата на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Правилно, също така, е посочено, че въпросът за вината на съпрузите не може да бъде разглеждан отделно от решението, с което е постановен развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което няма как решението по чл. 49 СК да бъде предмет на молба за отмяна по чл. 303 ГПК само в частта за вината. По същество жалбоподателят М. М. В. и не излага съображения относно тълкуването на чл. 303, ал. 2 ГПК, съответно относно съображенията на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна. Счита, че обжалваното определение е неправилно, т.е. молбата за отмяна е допустима, но по съображения, нямащи никакво отношение към процесуалния проблем. Според нея молбата за отмяна е допустима, защото Пловдивският окръжен съд не бил взел предвид това, че бившият съпруг А. В. се отказал от твърденията за извършено от съпругата насилие спрямо него и по тази причина приел, че съпругата има вина за разстройството на брачните отношения. При така изложените съображения, въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид резултата, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените в производството пред ВКС съдебноделоводни разноски – 600 лв. платен адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, съдът