Определение № 5540 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Сливница, подадена чрез пълномощник адв. В. Симеонова. Жалбата е срещу определение № 900 от 21.04.2026г. по адм. дело № 472/2026г. на Административен съд - София–област (АССО). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – ЕТ „С. Г.", с представен отговор на частната жалба излага доводи за нейната неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение на Административен съд - София–област е спряно предварителното изпълнение на заповед № 66-00-77/26.03.2026 г. на кмета на Община Сливница. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че от една страна липсват изложени в оспорената заповед мотиви, налагащи бързо и предварително изпълнение, т.е. предаване на процесния имот, а от друга от предварителното изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими имуществени вреди за жалбоподателя. А освен това заповедта засягала пряко важни имуществени права на оспорващия, следователно били налице основания за спиране изпълнението й, в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Така постановеното определение е недопустимо. От данните по делото се установява, че със заповед № 66-00-77/26.03.2026 г. на кмета на Община Сливница е разпоредено да се изземе стол-ресторант, заедно със сервизни и складови помещения с обща площ 286.60 кв.м., находящ се в имот – частна общинска собственост – Битов комбинат, находящ се в УПИ III, кв. 107а, с административен адрес ул. Княз Александър Батенберг №2, гр.Сливница. Тази заповед е оспорена от ЕТ „С. Г." с жалба, подадена на08.04.2026г., по която е образувано адм. дело № 472/2026г. на АССО. С жалбата на ЕТ „С. Г." не е било направено искане за спиране на допуснаното по силата на закона (чл.65, ал.4, изр.2 от Закона за общинската собственост) предварително изпълнението на оспорената заповед. Затова и в съответствие с посоченото в заповедта, че предварителното изпълнение ще се извърши в срок до три работни дни след датата на получаване на заповедта, предварителното изпълнение на оспорената заповед е изпълнено на 14.04.2026г., за което е съставен протокол от същата дата. Едва след изпълнение на оспорената заповед – на 21.04.2026г., ЕТ „С. Г." е направил искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед. По това искане е постановено обжалваното определение, с което е спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед № 66-00-77/26.03.2026 г. на кмета на Община Сливница. При така установеното искането на ЕТ „С. Г." от 21.04.2026г. е било недопустимо. По реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК е допустимо искане за спиране предварителното изпълнение на административен акт за да се предпази оспорващия от вредите, които може да претърпи ако административният акт бъде изпълнен преди да е решен въпросът за неговата законосъобразност. Но тази защита не може да бъде получена в случай, че актът вече е изпълнен. По реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК съдът може да спре предварителното изпълнение на административен акт, но не може да спре акт, който вече е изпълнен. Затова заявеното искане на ЕТ „С. Г." от 21.04.2026г. е било недопустимо и същото е следвало да бъде оставено без разглеждане. Като го е разгледал по същество и го е уважил, административният съд е постановил недопустимо определение. Затова то следва да бъде обезсилено и вместо него следва да бъде постановено друго определение, с което искането на ЕТ „С. Г." да бъде оставено без разглеждане. Настоящият съдебен състав съобрази, че доказателствата за изпълнението на разпореденото предварително изпълнение на заповедта са представени едва с частната жалба на кмета на Община Сливница. Независимо от това, тези доказателства не могат да не бъдат съобразени, тъй като те се отразяват на обжалваното определение. Освен че е направено такова оплакване с частната жалба, но и според чл.218, ал.2, пр.2 вр. чл.236 от АПК за допустимостта на обжалваното определение касационния съд следи и служебно. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК е основателно предявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 15,34 евро. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Действително с частната жалба е представен договор за правна помощ и съдействие. Но с него е заплатено адвокатско възнаграждение на двама адвокати, като не е конкретизирано колко от тях са за подалия частната жалба адв. В. Симеонова. Освен това разноските са заплатени за процесуално представителство по адм. дело № 472/2026г. на Административен съд - София–област, а не по настоящото дело, нито е посочена част от адвокатското възнаграждение, която да е за настоящото производство. И на трето (но не по важност) място, е посочено, че разноските са платени по банкова сметка, без да са представени доказателства за извършен банков превод по посочената банкова сметка. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,