Определение № 76 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2020 г.

М. Д. И. е подала частна жалба с вх. № 66 454/24.08.2021 година (подадена по пощата на 23.08.2021 година) срещу разпореждане № 60 126/06.08.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 2162/2020 година, с което е върната подадената от нея срещу постановеното по същото дело определение № 346/01.10.2020 година, частна жалба с вх. № 3220/14.04.2021 година като е прието, че същата е подадена след изтичането на предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, поради което подлежи на връщане по силата на чл. 262, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. С частната жалба е направено искане за предоставяне на правна помощ, като е приложена и нарочна молба, в която е формулирано същото искане. В случая въпросът дали да бъде предоставена правна помощ на М. Д. И. следва да бъде преценяван с оглед на фазата, в която се намира производството и какви процесуални действия могат и следва да бъдат предприети във връзка с това. Касае се до частно производство, което е било образувано по повод на подадена от И. срещу разпореждане от 18.06.2020 година на съдията-докладчик, постановено по ч. гр. д. № 1090/2020 година по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав частна жалба с вх. № 663/03.07.2020 година, която е такава по чл. 274, ал. 2 от ГПК. С постановеното по делото определение № 346/01.10.2020 година тази частна жалба е оставена без разглеждане като недопустима и е постановено прекратяване на образуваното въз основа на нея производство. Това определение е обжалвано от И. с частна жалба с вх. № 3220/14.04.2021 година, която е била върната с постановеното по делото разпореждане № 60 126/06.08.2021 година. Съгласно чл. 279 от ГПК разпорежданията подлежат на обжалване по същия ред, както и определенията, т. е. разпореждането от 06.08.2021 година подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, като при това ще намери приложение даденото с ТР № 6/15.01.2019 година, постановено по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС тълкуване, съгласно което и подадената срещу определението (разпореждането) бланкетна частна жалба е редовна е чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Предвид на тази служебна роля на съда предоставянето на правна помощ в производството по обжалване на постановеното по делото разпореждане № 60 126/06.08.2021 година не би довело до различно положение на М. Д. И. от това, в което тя се намира след подадената от нея бланкетна жалба срещу разпореждането. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПрП и искането за такова предоставяне следва да бъде оставено без уважение. Дори и разпореждане № 60 126/06.08.2021 година да бъде отменено и да се постанови подадената срещу определение № 346/01.10.2020 година частна жалба с вх. № 3220/14.04.2021 година да бъде разгледана по същество то това ще стане в производство по чл. 274, ал. 2 от ГПК, по отношение на което важи изложеното по-горе. Същото ще важи дори и да се стигне до отмяна на определение № 346/01.10.2020 година, тъй като подадената от М. Д. И. срещу разпореждане от 18.06.2020 година на съдията-докладчик, постановено по ч. гр. д. № 1090/2020 година по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав частна жалба с вх. № 663/03.07.2020 година, която е такава по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Предвид на горното не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на М. Д. И. в производството по ч. гр. д. № 2162/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което искането за това трябва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение