Определение № 96 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 590/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение10.04.2013 г.докладчик Мими Фурнаджиева

Диспозитив

ОСВОБОЖДАВА П. Г. П. с постоянен адрес в [населено място] от внасяне на сумата от 5368,90 лева - държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от П. Г. П. с постоянен адрес в [населено място], с която се сочи, че с предходна молба било поискано освобождаването на молителя от разноски по делото, тъй като не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 5368,90 лева, но искането не било уважено, тъй като не бил декларирал пред съда изрично липсата на други източници на доходи освен получаването на трудово възнаграждение по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора във В.; молителят изрично заявява, че няма никакви други доходи и източници на доходи освен вписаните в представената служебна бележка от Затвора във В.. Алтернативно се иска удължаване на срока за внасяне на дължимата такса. Към молбата се представя декларация от молителя за семейно, имуществено, здравословно състояние, трудова заетост и доходи, в която се сочи, че към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора В., където полага труд от м. април 2012 г. и е получил възнаграждения за последните шест месеца общо в размер на 599,89 лева, като няма никакви други източници на доходи, няма сключен граждански брак и има дете, родено на 3 юли 2007 г., притежава ателие и ½ идеална част от дворно място. Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е основателна. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Предвид представените доказателства за имущественото състояние на лицето, липсата на каквито и да е приходи извън възнаграждението за работата при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, семейното му положение и невъзможността да реализира други доходи, следва да се приеме, че дължимата държавна такса от 5368,90 лева не може да бъде внесена от него, поради което касаторът следва да бъде освободен от задължението да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2