Определение № 7879 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. К., чрез адв. А. Костов, срещу Определение № 1352/31.05.2023 г. по адм. дело № 143/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането й за изменение в частта за разноските на Определение № 742/22.03.2023 г. по същото дело. Насрещната страна – Общински съвет - Пловдив, чрез пълномощника си адв. Д. Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба на К. срещу Решение № 521, взето с Протокол № 22 от 24.11.2022 г., на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. С Разпореждане № 355/13.01.2023 г. жалбата е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 10 лева, да се посочи в коя част се обжалва административният акт, да се представят доказателства за собственост и да се обоснове правен интерес, както и такива за срочност на жалбата, с предупреждение за последиците при неизпълнение. Съдът приема, че указанията не са изпълнени в срок, поради което оставя без разглеждане жалбата и прекратява образуваното по нея съдебно производство с Определение № 742/22.03.2023 г., като осъжда жалбоподателят да заплати в полза на Общински съвет - Пловдив сумата от 1500 лева направени по делото разноски. С оспореното определение, в производство по чл. 248 ГПК, е отхвърлено искането на К. за изменение на прекратителния съдебен акт в частта за разноските. Определението е постановено при липсата на релевираните от частния жалбоподател касационни основания. Съгласно чл. 152, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез административния орган, който окомплектова преписката и я изпраща на съда. Към момента на постъпването на жалбата пред административния орган е повдигнат правният спор. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Искането за присъждане на разноски може да бъде предявено по правило до приключването на устните състезания в съответната инстанция. В случая производството по делото е прекратено на 22.03.2023 г., преди насрочването и провеждането на открито съдебно заседание. На 20.01.2023 г. по делото е постъпило заявление от адвоката на административния орган за електронен достъп до делото с приложени към него пълномощно и договор за правна помощ. С молба на процесуалния представител на ответника от 26.01.2023 г. е изразено становище за недопустимост на оспорването и е претендирано присъждането на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Т.е. извършено е процесуално действие по представителство от страна на пълномощника на административния орган преди прекратяването на производството от съда, съпроводено от своевременно искане за осъждане на жалбоподателя да заплати сторените от ответника разноски. Предпоставка за присъждането на разноски е доказването на факта на тяхното плащане – чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Към молбата на пълномощника на Общински съвет - Пловдив от 26.01.2023 г. са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно и договор за правна помощ за осъществяване на правна защита по адм. дело № 143/2023 г. на Административен съд – Пловдив, с отразен в договора хонорар от 1500 лева с ДДС, платим по банков път, както и преводно нареждане и фактура на същата стойност. С доказването на факта на плащането на разноски от страна на администрацията, своевременното им предявяване и действително осъщественото процесуално представителство са изпълнени условията, обуславящи присъждането на адвокатския хонорар. Възраженията в частната жалба за отсъствието на доказателства за реално връчване на съобщението за постановеното разпореждане на съда за оставяне на жалбата срещу административния акт без движение по съществото си релевират становище за неправилност на прекратителния съдебен акт по основното оспорване, а не на обжалваното определение в производството по чл. 248 ГПК. Тези оплаквания не подлежат на обсъждане в настоящото производство, образувано по искането за изменение на въпросния съдебен акт в частта му за разноските. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение