Определение № 6178 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С. срещу определение № 172 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 701/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Кърджали. С обжалваното определение АС - Кърджали е оставил без разглеждане жалбата на Ф. М. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. № 02-090-6500/6304 от 07.09.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като просрочена и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си - адв. Попов поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да отстрани констатираните нередовности на жалбата и че оспорването е просрочено. Във връзка със срочността на жалбата сочи, че в чл. 28 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че комуникацията с ДФ „Земеделие" се извършва чрез съобщение в системата на електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 3ПЗП в индивидуалния профил на съответния кандидат като към съобщението се прикачва съответния акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Поддържа, че такова съобщение няма в индивидуалния профил на жалбоподателя, нито пък е уведомен по друг начин за оспореното уведомително писмо. Намира, че съдът неправилно е прекратил производството по делото на основание § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 3 ЗПЗП, при положение, че не е уведомен за издаване на акта и неговото наличие в СЕУ, съобразно правилото на чл. 18а АПК. При съображения, развити в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба - заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие", не изразява становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Ф. М. С., регистриран земеделски производител, е подал жалба с вх. № 4460/11.12.2025г. (наименувана възражение) срещу Уведомително писмо с изх. № 02-090-3П6500/6304 от 07.09.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", до АС - Кърджали. С разпореждане № 2370 от 12.12.2025 г. по адм. дело №701/2025 г. на АС - Кърджали административният съд е констатирал, че жалбата е депозирана директно в съда, не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК - не е внесена държавна такса, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането. Поради това е изискал от административния орган да изпрати административната преписка по оспореното уведомително писмо, задължил е жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса и представи доказателства за това, да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му към съда, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Разпореждането на съда е съобщено на 18.12.2025 г. на Н. Ф., със задължение да го предаде. С молба вх. № 4582 от 22.12.2025 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса и е поискал да се удължи срокът с два месеца за отстраняване на нередовностите в жалбата поради необходимост от снабдяване с документи. С определение № 2446 от 23.12.2025 г. съдът е продължил срока за представяне на документи с 11 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния срок, фиксирайки краен срок - 09.01.2026 година. С придружително писмо вх. № 4543/18.12.2025 г. процесуалният представител на ДФ „Земеделие" е изпратил административната преписка и е посочил, че датата на изтегляне на обжалваното УП от СЕУ е 25.11.2019 г. В тази връзка е направил възражение за просрочие на жалбата. С обжалваното определение АС - Кърджали е посочил, че от представената административна преписка е установимо, че уведомителното писмо е изтеглено от СЕУ на 25.11.2019 г. Изхождайки от нормата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо по реда на АПК. В ал.2 на същия текст от наредбата е предвидено, „ДФЗ публикува на интернет страницата си съобщение, с което информира кандидатите да проверят в системата за електронни услуги за наличие на информация по администрирането на подадените от тях заявления. По тези съображения, съдът приема, че 14 дневният срок за оспорване на УП е започнал да тече на 26.11.2009 г. и е изтекъл на 09.12.2009 година. (В случая явно се касае за фактическа грешка в изписване на годините и първоинстанционният съд има пред вид 2019 година, а не изписаната 2009г.). Отделно от съображенията за недопустимост на оспорването, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане и поради неотстраняване на нередовностите й от оспорващия в определения от съда срок. В тази насока съдът е посочил, че в дадения допълнителен срок оспорващият е представил документи по делото, но не е изпълнил указанията на съда на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да посочи ясно и мотивирано в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му до съда. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно, при следните съображения: Правилно съдът е достигнал до извод, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневния срок за оспорването й пред съда. Видно от данните по административната преписка е, че жалбоподателят Ф. М. С. е подал заявление за подпомагане с вх. № 18282845/05.05.2016 г. по посочените схеми и мерки за директно плащане. Според приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо, за кандидата/бенефициента Ф. М. С., Уведомително писмо изх. № изх. № 02-090-6500/6304 от 07.09.2019 г., е изтеглено на 25.11.2019 г. Представеното от ответника доказателство относно публикуването на уведомителното писмо представлява възпроизведен на хартиен носител електронен документ – част от електронната система, поддържана от ДФЗ за изпълнение на неговите функции по подпомагане на земеделските производители. Частният жалбоподател не оспорва датата на публикуване на уведомителното писмо в СЕУ. Основният му довод е, че не е изпратено нарочно съобщение за публикуване на акта в индивидуалния му профил в СЕУ и съответно, че срокът за обжалването следва да започне да тече от датата, на която е изтеглен от информационната система. Тези доводи са в противоречие с приложимата нормативна уредба. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗПЗП, комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. В разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е предвидено, кандидатите да се уведомяват чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Съгласно чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК /в относимата за случая редакция/, заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива, електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване. Такава информационна система за връчване по смисъла на цитираната норма на АПК представлява Системата за електронни услуги към ДФ „Земеделие“, с оглед регламентацията на системата в чл. 30 и сл. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Правилата за връчване на административните актове, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители са специални спрямо общите правила, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. Поради това възраженията на частния жалбоподател за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 18а АПК не кореспондират с приложимите правни разпоредби. След като в случая е бил налице съставен документ - Уведомително писмо изх. № изх. № 02-090-6500/6304 от 07.09.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, същият е изтеглен от частния жалбоподател, за което е получено съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ, то заявителят следва да се смята уведомен по реда на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. вр. чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК, като за дата на уведомяване се приема доказаната по делото дата на изтегляне 25.11.2019 г. С приемането на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., законодателят е въвел шестмесечен срок, считано от публикуване на акта, в рамките на който земеделският производител има възможност да изтегли акта и считано от този момент да го оспори пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. В разглеждания случай оспореното УП е изтеглено на 25.11.2019 г., поради което § 12 ПЗР на ЗПЗП не е приложим. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с определението за удължаване на срока е следвало повторно да бъде указано на жалбоподателя необходимостта от изпълнение на изискванията на чл. 150 АПК, съгласно задължението по чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената жалба от Ф. М. С. в удължения срок по чл. 63, ал. 2 ГПК, т. к не са изложени съображения за оспорването и не е формулирано в какво точно се състои искането към съда. Спазването на принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК от съда не освобождава жалбоподателя от изпълнение на задължението му по чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да изложи в жалбата си в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането му, което би позволило на съда да дефинира спорния предмет по делото. При удължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл. 63, ал. 2 ГПК, съдът няма задължение да уведомява оспорващия, т. к. в закона е определен моментът, от който започва да тече удължения срок. Поради това съдът обосновано е заключил, че указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение