Определение № 172 от 15.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 678/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4 379/25.04.2016 г. от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. К. И., с искане за допълване на решение № 52 от 30.03.2016 г. по т. д. № 678/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските. Моли да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, с оглед частичното уважаване на подадената от В. И. П. и А. Х. П. касационна жалба. Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК – В. И. П. и А. Х. П. считат, че подадената молба е неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Производството по т. д. № 678/2015 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС е образувано по касационна жалба от В. И. П. и А. Х. П. срещу № 2082/17.11.2014 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 1964/2014 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 5823 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 1212/2012 г. на СГС, ГК, 11 с-в в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ - отм. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. А. П. при ПТП на 20.05.2009 г. за разликата между уважената част от 66 000 лева до пълно предявения размер от по 170 000 лева. С решение № 52 от 30.03.2016 г., постановено по т. д. № 678/2015 г. Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение е отменил частично въззивно решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ - отм. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. А. П. при ПТП на 20.05.2009 г. за разликата между уважената част от 66 000 лева до размер от по 105 000 лева и застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. И. П. и А. Х. П. сумите от по още 39 000 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва от 20.05.2009 г. до окончателното плащане. С отговора на касационната жалба (вх. № 2 527/24.02.2015 г.) ответната страна - [фирма] [населено място] е поискала да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателят е направил изрично разграничение между присъждането на възнаграждение за юрисконсулт и на направените от страната разноски за адвокат. Отговорността за разноски при адвокатска защита се урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по договор - чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда, като доказателства за плащането не се събират именно поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното лице, основани на договор, който урежда правата и задълженията на страните, а не само процесуалното представителство по конкретно дело. В конкретния случай, [фирма] [населено място] е било представлявано от юрк. К. И., която е изготвила и депозирала отговор на касационната жалба и е участвала е в съдебното заседание на 23.03.2016 г. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. С оглед изложеното, размера на материалния интерес по делото и като се вземе предвид крайния изход по спора, съобразно постановеното решение № 52 от 30.03.2016 г., постановено по т. д. № 678/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, са налице основания за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК от [фирма] [населено място] е основателна, с оглед на което в полза на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията й след изм. в ДВ, бр. 28/28.03.2014 г.), а именно – 2 254,41 лв. Водим от горното, състав на ВКС, ІІ т.о.