Решение № 10337 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2025 г.

Образувано е по касационната жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, подадена чрез гл. юрк. В. Лазаров, срещу Решение № 9376/29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1745/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост– касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите към решението си не е обсъдил приложението на § 1, т.3 от ДР вр. §9 от ПЗР на НРД ЗА МД за 2023-2025 г. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Пълмед" ООД, в писмен отговор чрез юрк. Е. Бояджиева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура не встъпва в производството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение № 9376/29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1745/2025 г., Административен съд – Пловдив по жалба на "Пълмед" ООД, е отменил Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-472/25.07.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив и е присъдил разноски по делото. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-472/25.07.2025 г., на директора на РЗОК – Пловдив. Административно наказващият орган мотивирал, че лечебното заведение "Пълмед" ООД е извършило констатираните нарушения, с което обосновава налагането на санкции по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., счел че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 408, ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г., тъй като те не попадат сред изчерпателно изброените в § 1, т. 4.2 от ДР на НРД за МД за 2020-2022 г., на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 473, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., във връзка с § 9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 г. Позовавайки се на изложеното и доказателствата и констатациите в хода на административното производство, директорът на РЗОК - Пловдив е издал процесната заповед, с която е наложил санкция финансова неустойка в размер на 200.00 лв., на основание 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., за нарушение на чл. 292, т. 10; чл. 293, ал.3 и чл. 366, ал.2, т. 1, буква (е) от НРД 2020-2022 за МД, във връзка с чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с § 9 от НРД за МД 2023-2025г, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, за нарушение,констатирано в ИЗ №6945/2020г. /12.03.2020г.- 15.03.2020г./ по КП №82.1 „Диагностика на лица с метаболитни нарушения при лица над 18 години“. Процесната заповед е издадена в производство за проверка във връзка с контролните функции на РЗОК по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, възложена със Заповед № РД 25-1150/04.06.2025 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, като в обхвата й е включен контрол на изпълнението на сключените с оспорващото дружество договори за оказване на болнична помощ, в съответствие с изискванията на ЗЗО на НРД за МД за 2023-2025 г. и на НРД за МД за 2020-2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. За да отмени Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-472/25.07.2025 г., на директора на РЗОК – Пловдив, първоинстанционният съд, е приел, че при издаването й е налице е нарушение на материалния закон. Съдът мотивирал, че административния орган не е направил разграничение на понятия като дата на констатиране на нарушението и дата на фактическо извършване на нарушението, което създава объркване и за санкционираното лечебното заведение - относно това за какво нарушение е санкционирано и коя е датата на нарушението - т.е. нарушението е извършено на датата на съставяне съответните документи през 2020г. (15.3.2020), а не през 2025г., както неправилно е приел административния орган. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При извършването на преценка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът не е обсъдил и не е съобразил нормата на § 1, т.3 от ДР във вр. § 9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 г. към доказателствата и не я съобразил при приложението на материалния закон към конкретния спор. Необсъждането от първоинстанционния съд на своевременно направено оплакване именно свързано с приложението на посочената норма в писмената защита представлява процесуално нарушение на задължението за мотивиране на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК. Посоченото съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК - неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, тъй като пълноценното обсъждане на довода е можело да доведе до различен краен извод и друг правен резултат по спора. След като Административен съд – Пловдив е изградил изцяло изводите си, че нарушението, извършено през 2020 не би могло да бъде санкционирано по реда на НРД МД 2023-2025г е следвало да се произнесе и да изложи мотиви във връзка с приложението § 1, т.3 от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г. в конкретния случай. Доколкото този параграф дава легална дефиниция за понятието „ повторно нарушение“ в рамките на календарната година, а § 9 ПЗР на НРД ВД 2023-2025г дава възможност да се прилагат санкциите по отменения НРД,но спрямо новия сключен индивидуален договор,то описанието в оспорената заповед на датата на извършване на нарушението през 2025г като първо за календарната година следва са се прецени през призмата на посочените легални дефиниции,което не е сторено от първоинстанционния съд.В този смисъл незаконосъобразно административният съд е приел, че описанието на нарушението е некоректно извършено в оспорения административен акт. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението предмет на касационен контрол да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение