Решение № 12176 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 452/2010 г.

Решение № 12176 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 452/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на Общински съвет гр. Пловдив и "Градски транспорт Пловдив" АД гр. Пловдив срещу решение № 1371 от 23.10.2009 г. по адм. д. № 2134/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив с доводи, че е недопустимо и неправилно - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендират се направените в настоящата инстанция разноски. Ответниците "Хеброс Бус" ООД гр. Пловдив, "Меритранс - 2002" ЕООД гр. Пловдив и ЕТ "Грация - Ваня Симеонова"гр. Пловдив, чрез процесуалните се представители, оспорват касационните жалби, молят да бъдат оставени без уважение и да им бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът "Автотранс 2000" ООД гр. Пловдив не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбите са основателни и затова следва да бъдат уважени. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 185 и сл. от АПК, е отменено решение № 369, взето с протокол № 19 от 30.10.2008 г. на Общински съвет гр. Пловдив и Общинският съвет е осъден за да плати на "Хеброс Бус" ООД гр. Пловдив, "Меритранс - 2002" ЕООД гр. Пловдив, ЕТ "Грация - Ваня Симеонова" гр. Пловдив и "Автотранс 2000" ООД гр. Пловдив направените разноски по делото. Предвид разпоредбата на чл. 75 от АПК, правилно е прието, че процесното решение, което е взетото на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23, чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба № 3 на МФ за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони, по правното си естество е подзаконов административен акт, съдържащ административни норми, отнасящ се за неопределен и неограничен брой адресати и имащ многократно правно действие и затова на първо място следва да се установи доколко са спазени административнопроизводствените правила във връзка с постановяването на тези актове. В производството не е доказано, че преди приемането му проектът за същото е предоставен за обсъждане, нито е доказано да е разгласено чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Не са изпълнени разпоредбите на чл. 77 и чл. 78 от АПК, а това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Независимо от горното и в изпълнение на задължението си по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и правилно е приел, че по същество оспореният акт противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като при издаването му не е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК. Същото противоречи на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г. на МФ за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони, които гарантират равнопоставеност на участвуващите в транспорта превозвачи. Налице е второ самостоятелно отменително основание - чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения неоснователни са доводите за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Визираните в касационните жалби основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК не са налице. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски от ответниците за тази инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение