Определение № 119 от 25.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 460/2010 г.

взе предвид: Производството е образувано по чл.43 НПК въз основа на резолюция от 25.08.2010 год. от Плевенския районен съд, с която е изпратено искането от адв.Д. И. М. за разглеждане на нчхд № 2066/20 1 0 год. от друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че с оглед искането и приложените доказателства е налице спор за подсъдност и делото следва да се разгледа в друг съдебен район, макар и да липсват съображения на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Касационният съд не може да се произнесе по основателността на искането. Делото, за което се поддържа, че следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд не е приложено, тъй като съгласно писмото на Плевенския районен съд ще бъде изпратено на Плевенския окръжен съд по жалба. Не може да се обоснове извод дали действително са налице предпоставките, предвидени в някоя от хипотезите на чл.43 НПК или, както поддържа прокурора в становището си, е налице спор за подсъдност. Върховният касационен съд поначало може да измени местната подсъдност при наличието на изрично предвидените в НПК предпоставки, но това може да стане след като по образуваното дело в компетентния съд има направено по правилата на НПК искане от състава на съда, данни за каквото не се съдържат в изпратените материали. Върховен касационен съд на Р. Б. ИК. II н.о. дело № 460/2010 год. 2 Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че делото следва да бъде прекратено и изпратено на Плевенския районен съд за комплектуване, затова