Решение № 815 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2025 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08) /Решението на ЕК/, като е сторено позоваване на предпоставките за определяне на мярката за помощ по съображение 124 от това решение и на съображения 147 и 173 за начина на формиране на размера на помощта. Относно размера на помощта са взети предвид административните цени на заменяните имоти по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредявена право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отм./ (по тези цени е извършена замяната) – 399 381 лева за горите на Х. и 386 170 лева за държавните горски поземлени имоти и квалифицирани като пазарни цени на имотите по оценка на „Агролеспроект“ ЕООД съответно в размер 66 470.91 лева и 320 361.90 лева. Сумата на помощта е изчислена като намалена с разликата между пазарната и административната цена на частните имоти разлика между пазарната и административната цена на имотите на държавата. Качеството предприятие на адресатите на акта за целите на чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз е обосновано с вписването на Я. Х. като [заличен текст] и като член на орган на управление на сдружение „Българска асоциация за развлекателни и и хазартни игри – 21“, както и вписването в Търговския регистър на В. Х. като едноличен собственик на капитала и управител на „Сиал 2018“ ЕООД и съдружник с 10 % дружествен дял в „Интерсол“ ООД. Съобразителната част на акта включва и констатация, че оценката на имотите от „Агролеспроект“ ЕООД е в изпълнение на възложена обществена поръчка. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 33 във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 7, ал. 2, т. 11 и чл. 10 ЗДП и актът е в писмената форма за действителност и с необходимото съдържание. Отрекъл е качеството предприятие на бенефициерите на помощта. Приел е, че това качество не се установява с включването им в списъка на бенефициерите с несъвместима с вътрешния пазар помощ по решението на ЕК и е дължимо обосноваване мотивите на индивидуалния административен акт за това как помощта поставя нейния получател в по-благоприятно положение, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. Според съда неправилно е определен размерът на държавната помощ въз основа на оценките на „Агролеспроект“ ЕООД, вместо от на такива от независими експерти по разясненията от съобр. 176 на решението на ЕК. Избранията оценител „Агролеспроект“ ЕООД имало за едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите. Съдът е ценил втората от трите СОЕ, като при прилагането на критериите по съобр. 173 от решението на ЕК за определяне на размера на държавната помощ се стигало до отрицателна величина. С обжалваното решение е уважено възражението на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност за установеното вземане по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. С чл. 1 от Решението на ЕК е определена за несъвместима с вътрешния пазар неправомерно приведената в действие от Република България в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС държавна помощ, отпусната на предприятия при сделки за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. От обхвата на помощта са изключените помощите de minimis, предоставени при сделките за замяна /чл. 2 от Решението/ и индивидуалните помощи, предоставени при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи. Държавата възстановява несъвместимата помощ от бенефициерите, ако чрез дерогация помощта не бъде възстановено от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна /чл. 4, § 1 и § 2 от Решението на ЕК/, като подлежащите на възстановяване суми включват и лихвите от датата на предоставяне на помощта до действителното им възстановяване. При действието на чл. 107, § 1 ДФЕС мярката представлява помощ, когато бенефициерът е предприятие и мярката е с характеристиките, посочени в съображение 124 от Решението на ЕК: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. С отменения от първостепенния съд акт касаторът е въвел фактически твърдения, че адресатите са предприятие, тъй като Я. Х. упражнява [заличен текст] професия и участва в управлението на сдружение с нестопанска цел, а В. Х. е едноличен собственик на капитала и управител на едно дружество и съдружник в друго и са получили икономическо предимство в определен размер. Тези твърдения обслужват правното му твърдение за съществуването на публично държавно вземане с източник неправомерната и несъвместима държавна помощ, предоставена чрез замяната на имоти и размер включващ този на икономическото предимство и лихвата за забава. Твърдяните от администратора на помощта факти са спорни и с арг. от чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК са предмет на доказване. С т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-325/22 се преодолява следващото от съображение 127 от Решението на ЕК разбиране, че идентифицирането на бенефициера на неправомерната помощ не следва да се обвърже единствено с осъществяването на стопанска дейност, а и с използването на заменената горска земя за тази дейност като условия за зачитането му за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. СЕС е интерпретирал съображение 171 от Решението на ЕК, за да разясни, че от кръга на бенефициерите трябва да се изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятие по чл. 107, § 1 ДФЕС без допълнителни уточнения. Съобразено с позитивното право е разбирането на касатора, че е възможно две физически лица да създадат един стопански субект, който да представлява предприятие. Тази възможност е обсъдена в т. 35 от решението на Съда по дело С-90/09 Р, като е прието, че „…понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една икономическа единица, макар и от юридическа гледна точка тази икономическа единица да е съставена от няколко физически или юридически лица.“. Според практиката на Съда понятието за предприятие в контекста на правото на Съюза в областта на конкуренцията обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (вж. т. 41 от решението на Съда по дело С-74/16), а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (така т. 45 от цитираното решение на Съда). В мотивите на административния акт не се съдържа твърдение Я. и В. Х. да са осъществявали съвместно икономическа дейност, та да се определят като една икономическа единица и тази им дейност да нарушава правилата на конкуренцията. На адресатите на акта не се приписва и индивидуално да извършват дейност, засягаща съответния пазар Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на акта е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. В случая отсъствието на съществените признаци на понятието за предприятие препятства установяването им като елемент от твърдението за своене на това особено качество от лицето, за което се твърди да е получило икономическо предимство. Споделими са изводите на съда за недоказаност на факта на получаване на предимството и на неговия размер от администрацията, чиято при действието на чл. 170, ал. 1 АПК е обвързаността за несъмненото установяване посочените в него фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С арг. от съображение 173 на Решението на ЕК несъвместимо икономическо предимство възниква при положителен резултат след изваждане от разликата между пазарната и административната цена на горската земя държавна собственост и същата разлика за горската земя частна собственост. Ако полученото от отделния бенефициер предимство не превишава праговете по посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията, това предимство не се счита за държавна помощ и не попада в обхвата на забраната по член 107, § 1 от ДФЕС. Комисията е отбелязала, че българските органи вече притежават информация за двата вида цени към момента на замените, но при съмнение относно възможността за прилагане на тази методика може да решат да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели с помощта на независим експерт. Поставено е изискване определянето на експерта да е след тръжна процедура, като в тези изключителни случаи българските органи да посочат съответните парцели, обосновка за необходимостта от оценка от независим експерт и да предложат на Комисията избраният експерт, който да бъде одобрен от Комисията и от РБ /съобр. 176/. Решението на ЕК не съдържа изискване за приемане на методика за оценка, но оценителните доклади на „Агролеспроект“ ЕООД са изготвени при неназовани методи, което е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване. В същото време оценителят не е независим, доколкото едноличен собственик на капитала на дружеството е администратора на помощта. Следва да се отбележи, че не администраторът на помощта е възложил оценката на оценителя. Оценителните доклади предхождат образуването на административното производство и по отношение на него са извънпроцесуална дейност на администрацията. Не е мотивирано решението да се възложи оценка на независим оценител. Механизмът на приобщаване на оценките ги определя като информация налична при администратора на помощ /вж. чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП, която с оглед момента на изготвяне на докладите /март 2018 г./, е различна от предоставената на ЕК информация за пазарни цени на парцелите. Възлагането на оценка от субект различен от администратора на помощна, която да се ползва като информация по чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП е в противоречие с правилата на чл. 38, ал. 7, т. 2 и ал. 10 ЗДП, предвиждащи оценката да се възлага и приема от администратора на помощта при условията и в срока по решението на ЕК. Горното препятства формирането на извод за получено от частноправния субект в правоотношението по замяната на икономическо предимство в конкретен размер. Първостепенният съд е допуснал оценителна експертиза. Соченият по-горе начин на осигуряване на специални знания в извънсъдебната фаза на производството изключва конкуренцията му с източника на такива знания от хода на съденото дирене. СОЕ е способ за проверка на основаното на друг информационен източник – оценителските доклади фактическо твърдение, което е и фактическо основание на АУПДВ, за получаване на икономическо предимство в определен размер. Със заключението на експерта се разколебава доказването на факта на предимството или на стойността му. Стойността е от значение за възникването на задължението за възстановяване на получената недопустима помощ (ако е под прага на помощта de minimis) или за размера му (при помощ над прага на de minimis). Доказването от жалбоподателя в първоинстанционното производство е насрещно и може да бъде непълно. Упрекът към процесуалната дейност на съда по преценка на заключенията на СОЕ е неоснователен. В решението е мотивиран по правилата на чл. 202 и чл. 12 ГПК изборът на инстанцията по същество да се довери на второто заключение на СОЕ. Правилно съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти. Без да са установени предпоставките за възникване на публичното държавно вземане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, предоставена № 566/18.12.2008 г., установяването на вземането с АУПДВ е неправомерно, а отменянето с първоинстанционното решение на този акт – правилно. Институтът на давността е приложим само за съществуващо вземане. Дължимо е отбелязване и за противоречащо на Съюзното право прилагане от първостепенния съд на института на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според т. 2 от решението на Съда по дело С-627/18 „Член 16, параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ включва лихви, и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 от същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на Комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването ѝ, или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение.“. С арг. от чл. 52 от същото решение съдът е следвало да остави без приложение националния давностен срок за възстановяване на подлежащата на възстановяване помощ. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация Я. Х. се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 2 809.55 евро - платено адвокатско възнаграждение. Недължимо е възстановяването на пътно разноски, тъй като те не представляват разноските по производството смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.