Определение № 8912 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Директор на Дирекция "Качество на процедурата за международна закрила", при Държавна агенция за бежанците, срещу определение № 1121/22.07.2026г., постановено по адм. дело № 380/2026г. по описа на Административен съд София - област. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че определението противоречи на правото на ЕС и се цитират решения на Съда на Европейския съюз, имащи отношение към приложението и съобразяването на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът се позовал на Тълкувателно решение №2 от 24.03.2021 г. на ОСС на Върховен административен съд без да е отчел особеното мнение на част от състава на съда. Развити са доводи, насочени към обосноваване на становището, че административния орган е страна на административния процес, което е от значение за правото на участие в съдебното производство и обжалване на поставените в тази връзка съдебни актове. Прави искане определението да бъде отменено. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Директор на Дирекция "Качество на процедурата за международна закрила", при Държавна агенция за бежанците срещу Определение № 920/26.06.2026 г. по адм. дело № 380/2026 г. по описа на Административен съд София – област, като е приел, че производството се развива по реда на чл. 197, ал. 1 от АПК във вр. с във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, при което и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съответния административен съд се произнася с определение, с което отхвърля жалбата или отменя административния акт и изпраща преписката на органа за произнасяне. Установено е, че с определение № 5718/27.05.2026 г., по адм.д. № 4660/2026 г. е отменено определение № 490/20.04.2026 г. по адм. д. № 380/2026 г. на Административен съд София - област и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като касационният съдебен състав е приел, че актът, който е оспорен, представлява акт за спиране на административното производство по смисъла на чл. 54 от АПК. Прието е, че издателят на акта не разполага с право на частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 200, ал. 1 АПК, тъй като според втората алинея на същия текст, издателят на акта е ръководещ и решаващ орган в административно производство, поради което той няма качеството на страна в същото. Съобразено е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ВАС, с което е прието, че обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от страна административния орган - издател на акта, е недопустимо. Определението е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е по глава десета, раздел IV на АПК. Както вече неведнъж са се произнасяли състави на Върховен административен съд, разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя право на жалба срещу определението по ал. 1 само на страните, участващи в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 от АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт. Поради описаното и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановения от него отказ да разгледа по същество заявлението за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Административният орган, пред който се развива производството, няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, а е решаващ орган по това правоотношение. Съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, той не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съдебен състав правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г на ОСС на ВАС по тълк. д. № 10/2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следва да се отбележи, че обективираното в тълкувателния акт на съда особено мнение е без правно значение, т.е. не може да предизвика търсените от частния жалбоподател правни последици, тъй като решението въвежда правила в обратния смисъл. Цитираните разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз не следва да се прилагат пряко и непосредствено от съдилищата в Р България, тъй като всяка от страните е в правото си да определя ограничения, съобразно специфичните цели, които се преследват с конкретното административно производство, както е посочено и в т. 8 на частната жалба. Ето защо, като е приел, че административния орган – Директор на Дирекция "Качество на процедурата за международна закрила", при Държавна агенция за бежанците не е активно процесуално легитимирана да обжалва постановеното от Административен съд София – област определение по чл. 200 от АПК, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи на частния жалбоподател са ирелевантни за дължимата в настоящото производство преценка на правилността на обжалваното определение, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение