Определение № 8160 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на С. С. С. от гр. Стара Загора, чрез адвокат Колев, против разпореждане № 2614 от 04.06.2026 г., постановено по адм. дело № 185/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено искането и да бъде наредено на Директора на ОД МВР Стара Загора незабавно да преустанови действието по обявяване в Портала за електронни услуги на МВР, че наказателно постановление от 11.01.2026 г., издадено за нарушение,извършено на 11.07.2025г, е влязло в сила и подлежи на събиране от НАП. В частната жалба не са посочени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт, а са изложени твърдения за противоречиви официални изявления на ответниците. Иска неговото изменение, при условията на евентуалност делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Ответникът – директор на ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по жалбата. Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искането на С. С. С. да бъде преустановено незаконосъобразно действие на ОД на МВР Стара Загора - обявяване на наказателно постановление № 25-1228-005861/11.01.2026 г. за събиране пред Национална агенция за приходите (НАП), с твърдения, че наказателното постановление е обжалвано и не е влязло в сила. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърли искането. За да постанови този резултат е приел, че към постановяването му действието не се извършва. Разпореждането е валидно допустимо и правилно. Съгласно чл. 250, ал. 1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата е срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове. Издаденото наказателно постановление е оспорено от С. по надлежния ред - с жалба по реда на ЗАНН. В случая не се установяват неоснователни действия на администрацията по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК при посоченото, че същите се основават на изпълнение на наказателно постановление. Преценката дали то е законосъобразно не е предмет на настоящото производство. Действието по обявяване на което се основава искането отправено до съда е еднократно и вече осъществено. Не се касае за продължаващи действия, подлежащи за прекратяване със съдебна намеса по реда на чл. 253, ал. 2 АПК. След като не се твърдят неоснователни действия на администрацията извън произтичащите от наказателното постановление правоотношения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането. Отделно от това следва да се отбележи, че от представената по делото разпечатка от Портала за електронни услуги на МВР се установява единствено отбелязване, че посоченото от жалбоподателката наказателно постановление е връчено, съответно не се установява твърдяното обстоятелство, че е обявено за влязло в сила и е обявено за изпълнение от органите на НАП. Нещо повече, в частната жалба изрично се твърди, че преди подаването и соченото като незаконосъобразно действие е отстранено. С оглед изложеното обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд