Решение № 3048 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2173/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Айтос, срещу решение №11197/16.12.2025 г. постановено по адм.д.№1847 по описа на административен съд гр.Бургас за 2025 г. С атакуваното решение е отменен отказ да бъде издаден акт за установяване задължения по декларация /АУЗД/ инкорпориран в писмо изх.№92-Ф-682/1/ от 14.07.2025 г. на гл.специалист в отдел МДТ при община Айтос и преписката е върната за ново произнасяне по заявление вх.№92-Ф-682 от 03.07.2025 г. подадено от „Г. Христов – Айтос“ ЕООД. При обжалването касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. При постановяването му съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и не е съобразил всички факти по делото. Не са обсъдени доказателствата, според които дружеството е заплатило дължимите ТБО и ДНИ за 2025 г. Според касатора, след като е извършено плащане, за дружеството не е налице правен интерес от издаване на АУЗД. При липсата на правен интерес, производството е следвало да бъде прекратено, а жалбата да бъде оставена без разглеждане. Като е постановил акт по същество на спора, съдът се е произнесъл по недопустимо искане и актът му следва да бъде обезсилен. Касаторът възразява и срещу приетото от АС гр.Бургас, че предпоставка за издаване на АУЗД е само наличието на заявление от данъчно задълженото лице. Не е съобразено от решаващия състав, че съгласно чл.107, ал.3 ДОПК, за да бъде издаден акт е необходимо наличие на задължение, а не погасено такова. Смисълът от издаване на АУЗД, е да се установи наличие на задължение за данъчно задълженото лице, като освен служебно или по нарочно искане, за започване на производството е необходимо още едно условие – да е налице задължение, което не е погасено. В конкретния случай това изискване не е налице. По така изложените съображения, се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу писмото да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – „Г. Христов-Айтос“ ЕООД, чрез адв. Табанлиева, оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. В приложен по делото отговор на касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание поддържа, че за дружеството не е ясно какви задължения има и как са определени те, като всяка година размерът им нараства в геометрична прогресия. Решението е правилно и законосъобразно, като издаването на АУЗД не зависи от заплащането или не на задълженията за ДНИ и ТБО. Наличието на задължение не е сред предпоставките, които законът изисква, за да бъде издаден акт. Без издаването на акт лицето не е способно да оспори нито размерът нито основанието на начислените му за процесния период ТБО и ДНИ. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена проверка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр.Бургас е бил отказ, обективиран в писмо изх.№92-Ф-682/1/ от 14.07.2025 г. издадено от гл. специалист в отдел МДТ при община Айтос да бъде издаден АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК по заявление вх. № 92-Ф-682/03.07.2025 г. на „Г. Христов – Айтос“ ЕООД във връзка начина на определяне размера за ТБО и ДНИ за 2025 г. относно два имота собственост на дружеството. За да постанови отказ, административният орган е приел,че след като дружеството е заплатило задълженията си за ДНИ и ТБО, като по партидата на дружеството не се установява да има неплатени задължения. При обжалване по административен ред отказът е мълчаливо потвърден. При извършената от съда проверка относно законосъобразността на отказа, съдът е приел, че не са налице нарушения на административно производствените правила, които да бъдат основание за отмяна на акта само на това основание. Писмото, в което е инкорпориран отказа е подписано от гл.специалист МДТ, компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ оправомощен съгласно заповед № РД-08.19 от 15.01.2025 г. на Кмета на Община Айтос. Спазена е и установената от закона писмена форма по чл.120, ал.1 ДОПК. Въпреки липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на отказа, е допуснато нарушение на материалния закон. От приложимата разпоредба на чл.107, ал.3 ДОПК се установява, че за да възникне задължение за издаване на АУЗД е необходимо да бъде подадено заявление от ДЗЛ. Дружеството-жалбоподател, като собственик на два недвижими имота в община Айтос, находящи се на следните адреси: гр.Айтос, ул. Цар Освободител, №15, ет.2 и гр.Айтос, ул.Ради Боруков, №14А. Имотите са декларирани и дружеството има качеството на данъчно задължено лице, което обуславя интересът му да поиска издаване на АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК. Според мотивите на атакуваното решение, неправилно органът е постановил отказ по заявеното искане инкорпориран в писмо изх.№92-Ф-682/1/ от 14.07.2025 г. и го е обосновал с липсата на задължения и установеното плащане за два периода през 2025 г. Прието е, че след като пред компетентния орган е постъпило искане за издаване на АУЗД, то е следвало да бъде издаден такъв, без значение дали са налице непогасени задължения или не. Предпоставките за издаване на АУЗД не включват изискване лицето да има непогасени задължения, за да му бъде издаден акт. Решението е правилно. Производството пред Административен съд гр.Бургас е образувано по подадена жалба от Г. Христов – Айтос ЕООД, срещу писмо изх. № 92-Ф-682/1/ от 14.07.2025 г. подписано от орган по приходите, гл.специалист отдел МД при община Айтос, в което е инкорпориран отказ да бъде изаден на дружеството акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК. В писмото е посочено, че в ДОПК са установени способите за установяване на данъци и други задължения, но за да бъде законосъобразно издаден АУЗД следва да са налице материално правните предпоставки за това и една от тях е наличие на неплатени задължения за минал период. Правилно с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че така постановения отказ е незаконосъобразен и го е отменил. В мотивите си съдът е посочил реда и компетентните органи за установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци по чл. 4 ЗМДТ, както и способите за установяването им, регламентирани в чл. 107, ал. 3 ДОПК и чл. 108 ДОПК и е обосновал извода, че писмото по своята същност представлява отказ да бъде издаден административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Когато задълженият правен субект не просто иска да разбере начина на изчисление на задължението, а счита, че то не е изчислено правилно може да поиска издаването на акт за установяването му по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В подаденото искане от Г. Христов-Айтос ЕООД е посочено, че иска да установи по какъв ред се изчисляват задълженията му за собстените му имоти на територията на община Айтос и е поискал да му бъде издаден АУЗД. Неоснователни са доводите на ответника, че искане за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК може да се направи само при наличие на висящи задължения. На първо място нормата въз основа на която се прави искането не поставя такова условие, освен това подобно тълкуване би довело до ситуация в която коректните данъчно задължени лица, които са платили задълженията си да нямат възможност да възразят срещу едностранния размер на същите определен от компетентните органи на общинската администрация. Недопустимо е дружеството да търпи негативни последици от своето законосъобразно поведение. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, в който е обективирано властническо волеизявление на гл.специалист "Местни данъци" при община Айтос, представляващо отказ за издаване на АУЗД, който е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон и правилно е бил отменен от АС гр.Бургас. С оглед изхода на спора в полза на касатора не следва да се присъждат претендираните разноски. Ответникът по касационната жалба, макар да е представил договор за правна помощ и съдействие не е направил изявление за заплащане на разноски пред касационната инстанция и такива не му се присъждат с настоящото решение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,