Определение № 1277 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 657/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 12178 от 28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 10097/2025 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на КЕВР срещу определение № 25087 от 22.07.2025 г. по адм. дело № 3088/2025г. на Административен съд – София град и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и претендира неговата отмяна. Изтъква, че не е налице хипотезата на чл. 200 АПК вр. чл. 197 АПК, тъй като актът, с който е прекратено административното производство, в случая съставлява индивидуален административен акт. Ответникът по частната жалба - Областна дирекция по безопасност на храните- Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима и редовна, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение на тричленен състав на ВАС е оставена без разглеждане частната жалба на КЕВР срещу определение № 25087 от 22.07.2025 г. по адм. дело № 3088/2025г. на Административен съд – София град и производството по делото е прекратено. Решаващият състав е приел, че административното производство също е прекратено по смисъла на чл. 56 АПК, а актът за прекратяване подлежи на обжалване по реда на глава 10, раздел IV АПК. Производството пред АССГ се е развило именно по този ред, с оглед на което и по аргумент от чл. 200, ал.2 АПК КЕВР не е активно процесуално легитимирана да обжалва постановеното определение. Така формирания краен извод на тричленния състав е правилен. В своята практика ВАС е последователен в становището си, че в производството по реда, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт", регламентирано в чл. 197 - 202 АПК, административният орган, който е постановил оспорения пред съда акт за прекратяване на административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен, респективно- прогласен за нищожен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но не и административния орган, който е постановил акта за прекратяване на административното производство. Същият няма качеството на страна по него, тъй като именно той е органът, пред когото се развива това производството и който го ръководи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по ТД № 10/2019. Ето защо, като е приел, че КЕВР не активно процесуално легитимирана да обжалва постановеното от АССГ определение по чл. 200 АПК, тричленният състав на ВАС е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи на частния жалбоподател са напълно ирелевантни за дължимата в настоящото производство преценка на правилността на обжалваното определение, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия