Определение № 5221 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на „Динесо“ ЕООД, Община Варна и „Балчик Плаза“ ООД, против решение № 6368 от 20.06.2024 г. по адм. дело № 736/2023 г. на Административен съд – Варна, с което е изменено Решение 2-36 по Протокол № 2/27.02.2023 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Варна, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020 г. на Кмета на Община Варна, като е увеличена определената с него пазарна цена на годишното обезщетение /годишен наем/ за прокарване на временен път с ширина 3.5 кв.м. в полза на собствениците на ПИ 10135.2570.13 през ПИ 10135.2570.14 от 2880 /две хиляди осемстотин и осемдесет/ лева на 13181,00 /тринадесет хиляди сто осемдесет и един/ лева, и е увеличено еднократното обезщетение за трайни насаждения от 240 /двеста и четиридесет/ лева на 1177,00 /хиляда сто седемдесет и седем/ лева. С касационните жалби се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона. Прави се искане за отмяна на същото и да се постанови нов съдебен акт по същество. Претендират се разноски. Ответникът – „Барловенто“ ООД чрез адвокат Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за недопустими поради следното: Оспореното решение е постановено по жалба срещу Решение 2-36 по Протокол № 2/27.02.2023 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020 г. на Кмета на Община Варна, с което е определено годишно обезщетение за поземлен имот /ПИ/ 10135.2570.14, собственост на „Барловенто“ ООД, за засегната от временен път площ от 1095 кв.м. в размер на 2880 лева и еднократно обезщетение за трайни насаждения в размер на 240 лева. От горното следва, че предмет на обжалване пред административния съд е индивидуален административен акт за изготвяне на оценка и определяне на обезщетение по чл.210, ал.1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ (нова - ДВ бр. 16/2021 г.), решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу индивидуални административни актове за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетение по чл.210, ал.1 ЗУТ, са окончателни. От горното следва, че решението на административен съд – Варна не подлежи на касационно оспорване и предявените касационни жалби са недопустими. Нормата е процесуална и се прилага незабавно по всички съдебни спорове, включително и по неприключилите. Този извод следва и от разпоредбата на § 83 ПЗР ЗИДЗУТ, в който е посочено, че неприключилите съдебни производства по чл. 210, ал. 3 ЗУТ се приключват по реда на този закон (ЗИД ЗУТ, обн. ДВ бр. 16 от 2021 г.). Предвид изложеното настоящият състав приема, че подадените касационни жалби са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено. Доколкото е проведено съдебно заседание по жалбите, то съдът следва да отмени определението за даване ход на делото по същество. С оглед изхода на спора, е основателна претенцията на ответника „Барловенто“ ООД за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1400 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ, Върховният административен съд, състав на второ отделение,