Определение № 10094 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на Б. Б. Я., притежаващ [ЕГН], от [населено място], [улица, №, ет., ап. 6], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 10888/18.09.2026 г. на Административен съд - Пловдив, XVIII състав, постановено по адм. д. №2835 по описа за 2026 г. на този съд. С цитираното определение е оставено без уважение искането на Б. Я. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2850944/03.09.2026 г., издадена от П. Петров - мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Пловдив. Б. Я. обжалва определението като неправилно, постановено в нарушение на чл.166, ал.2 АПК, т.к. отнемането на правото на лицето да управлява МПС ще възпрепятства транспорта на бабата С. Д. Н.. В подкрепа на този довод се сочи ЕР на ТЕЛК с №0107/024/11.02.2010 г. за [заличент текст] трайно намалена работоспособност. Жалбоподателят счита, че липсва алтернативна възможност за транспорт и акцентира върху служебния регистрационен статус на конкретното МПС, чужда собственост. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и спиране предварителното изпълнение на ЗНПАМ. Ответникът по ЧЖ - П. Петров, мл. автоконтрольор към сектор "ПП", ОДМВР - Пловдив, не е подал писмено възражение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, прецени ЧЖ като допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Със ЗНПАМ, издадена от мл. автоконтрольор в сектор "ПП" при ОД МВР - Пловдив, е приложена спрямо Б. Я. ПАМ по чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение на чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не - повече от 6 месеца. Съдът е цитирал специалната норма на чл.172, ал.1 ЗДвП, която не предвижда основания за спиране изпълнението на заповедите по чл.172, ал.1 ЗДвП и се е обосновал, че приложима е разпоредбата на чл.166, 2 вр. с ал.4 АПК. Спирането би било допустимо и основателно, ако е направено искане от оспорващият, съответно когато предварителното изпълнение би могло да причини на Б. Я. значителна или трудно поправима вреда. Съдът е цитирал приетото в ТР № 5/8.09.2009 г. на ОС на ВАС и се е мотивирал, че в случая отнемането на СУМПС на Б. Я. няма да има за последица невъзможност лицето да полага грижи за негов близък роднина. Отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка, с цел защита на важни обществени интереси, по - конкретно, правата и законните интереси на други участници в движението по по пътищата. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Недоказано е твърдението, че от прилагането на ЗНПАМ ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Както е отбелязал и първоинстанционният съд, съществуват при необходимост алтернативни форми за ползване на транспорт. Последният е достатъчно добре организиран в областния град Пловдив, включително чрез специализирани МПС за превоз на лица с призната [заличен текст] намалена работоспособност, който транспорт съдът преценява в случая, като по - подходящ от ползването за превоз на лек автомобил "Мерцедес С - класа". Освен това, чрез прилагането на ПАМ е изпълнена и нейната превантивна функция, свързана с опазване на живота и здравето на другите участници в движението по пътищата. Законодателят е придал на нея приоритет, тълкувайки я като обществено защитим интерес, спрямо личния интерес на адресата на ПАМ. Б. Я. не е доказал веротното настъпване на значителни или труднопоправими вреди в своя патримониум, не е посочил и нови обстоятелства, съгласно предвиденото в чл.166, ал.2, изречение последно АПК. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение